Според Джон Стивънс, когато хипнотизаторът потопи пациентът в хипнотичен транс и му каже: „Сега ще усетиш студ“, йерархията на възприятията на пациента се подрежда така, че човека изпълнява и слуша думите на хипнотизатора, вместо собствените си усещания. В известен смисъл всички живеем хипнотизирани. Толкова често са ни повтаряли едни и същи неща, едни и същи...
Хората могат да се променят. Ако не го правят, то е защото се захващат с много неща да променят едновременно. Най-добрата тактика е да се захванете с едно ново умение и то да е реално постижимо и стъпка по стъпка да го планирате как да стане. Често се оказва, че човек не познава добре себе си....
Искам да ви разкажа една история, която мен много ме докосна, когато я прочетох за първи път: „Това е историята на един човек, когото определят като търсач…Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене. Един ден търсачът...
Никой не израства при идеални обстоятелства, ако изобщо знаем какво представляват идеалните обстоятелства. Всеки живот е труден по собствен начин. Но ние знаем, че за да станем уверени и способни възрастни, ще ни е от огромна полза да сме израснали със стабилни и предвидими родители, родители, които ни се радват, подкрепят откритията и търсенията ни...
Съзерцанието е вид медитация. Представлява притихнал ум. Но контролираният ум не се развива за кратко време, изисква практика. Изисква умение за навик – да се упражняваме всеки ден. Резултатът е покой и хармония в душата и в тялото. Целта на съзерцанието е покой на мислите, вътрешно осъзнаване и самоосъзнаване. Когато се практикува дълго време, помага за...
Когато пише книгата си „Яж, моли се и обичай“, Елизабет Гилбърт неведнъж изпитва моменти на съмнение, както в себе си, така и по отношение на книгата и на самото писателско начинание. „В главата ми непрекъснато кънтеше като мантра фразата „АМА ЧЕ ГАДОСТ“ – спомня си тя. В миговете на агония тя проклина вселената за това,...
Смисълът на човешкия живот е винаги насочен извън човека – към нещо, което трябва да се реализира. Хората стават наистина хора и са напълно себе си, когато отиват отвъд себе си и забравят себе си – а именно в любовта си към друго човешко същество. И така сякаш безсмислието на живота добива израз – всичко...
“Думите са като огън, буен и изпепеляващ. Думите са и за продан – как и колко ти решаваш. С думи можеш да наказваш. С думи можеш да раняваш. С думи можеш да разказваш, можеш и да възхваляваш.” Още Езоп е обърнал внимание на необичайните качества на човешкия език – той може да лекува, но може...
Когато споделяме неща за себе си, се сблъскваме с ограниченията на езика. С лекота започваме, но бързо осъзнаваме, че е трудно да съобщим дълбоките си чувства на другите. Когато влизаме в досег с най-интимните, болезнени и объркващи моменти в живота ни, често се оказваме изправени пред избор – или се съсредоточаваме в повторното преживяване на...
Нормално е да изпитваме любов към самите себе си. Хората не знаят как да се обичат, а са по-склонни към саморазрушение като: ядене и пиене на каквото и да е, пушене на цигари, клюкарстване, пилеене на време в правене на нищо. Когато мразим, когато се гневим, когато не можем да простим, ние не изпитваме любов...