Значение на релаксацията

Значение на релаксацията


Един ден, някакъв бизнесмен дойде при мен през обедната си почивка. Срещата ни беше насрочена за дванайсет часа. В дванайсет и петнадесет се чу шум от кола. От нея изскочи човек с доста измъчен вид и се отправи към мен. В дясната си ръка държеше сандвич, който продължи да яде по време на разговора ни.

– Така – каза той, поглеждайки часовника си. – Много съм зает, в един часа имам друга среща. Давам ви половин час. Можете ли да ме научите да медитирам за толкова кратко време?

– Съмнявам се – отвърнах му аз. – Но можем да си поговорим. Първо си изяжте сандвича. Впрочем, вкусен ли е?

– Става – промърмори той, довършвайки последните си залъци.

– С какво е? Със сирене или с пилешко месо?

– Знаете ли – засмя се той. – Така и не разбрах.

Този човек действително имаше нужда да се спре за момент. Бързаше толкова много, че дори не бе разбрал какво яде. Умът му бягаше напред към следващите задачи. Закъснял за една среща, той вече мислеше за ангажимента си в един часа. Лесно можем да се окажем в подобно положение – закъсненията на метрото, трафика, напрежението, отговорностите – всичко това се натрупва и преди да усети, вече препускаме по задачи, храним се по пътя, планираме, правим предвиждания, надбягваме се с времето, опитваме се да не губим контрол и се надяваме да си откраднем поне малко време за почивка в края на седмицата. И ето че идва този момент, но се налага да пазаруваме, да чистим и да свършим куп други работи, изостанали през седмицата. Звучи ви познато, нали? Време за релаксация? Шегувате се. Кога? Как? Отговорът е: сега. Всички сме малко или много в стрес, в наше време това е нещо неизбежно. Но правим ли нещо по въпроса? Не. Просто го подминаваме, защото сме научени да се справяме, да упорстваме въпреки трудностите и да стискаме зъби. И си казваме, че има и по-зле от нас. Не е вярно.

Всеки има нужда от отдих.

Ако пътувате някъде и не знаете в каква посока да вървите, първо трябва да си признаете, че сте изгубили пътя. Ето защо една от първите стъпки към релаксацията е да си признаем, че сме в стрес, и че наистина трябва да отделим време, за да се отпуснем. Всекидневните проблеми вземат своето, изтощават енергията ни и ни пречат да покажем максимума, на който сме способни. Списъкът им е дълъг и вероятно познат на всички:

– финансови затруднения,

– взаимоотношенията ни с другите,

– загуба на близки, деца, раздяла,

– изпити,

– стремеж към успех, службата,

– неудовлетвореност, недоволство от работата,

– непрекъснато бързане,

– болести,

– пенсиониране,

– раждане на деца,

– принудителни промени,

– промени в температурата,

– физически стрес и др.

Междувременно физическото и психическото ни здраве минава на заден план, а това нерядко води до усложнения, тъй като някои неприятни и в началото незначителни симптоми накрая се превръщат в сериозен проблем.

Установено е, че често артритът, заболяванията на сърдечно-съдовата и на дихателната система, ракът и депресията е дължат на стреса.

По принцип човешкият организъм може да се справи до известна степен със стреса, освен това – при определени обстоятелства, стресът може да бъде полезен: безпокойството преди интервю за работа, тревогата, когато нещо се е случило с близките ни, ситуации, при които животът ни е застрашен.

Стресът ни е необходим, за да можем да оцелеем и да се преборим с трудностите.

Проблеми възникват само когато стресовата ситуация продължава толкова дълго, че започваме да губим контрол. Когато нещо ни застрашава, дейността на хипоталмуса в мозъка се активизира. Тази част от главния мозък контролира автономната нервна система, която е разделена на две: симпатикова и – 15 – парасимпатикова. Симпатиковата нервна система ни подготвя за действие, когато сме в опасност, и превключва организма на режим „бий се или бягай”. Това става чрез повишаване на телесната енергия, ускоряване на пулса, усилено кръвоснабдяване на мускулите и органите, повишаване на кръвното налягане, учестяване на дишането, по-обилно потене и спиране отделянето на стомашни сокове. Когато опасността премине, парасимпатиковата нервна система успокоява тялото чрез забавяне на пулса, понижаване на кръвното налягане, намаляване притока на кръв към органите и мускулите, успокояване на дишането, понижаване на кръвното налягане, активиране отделянето на стомашни сокове и отпускане на мускулите, при което организмът се връща към нормалното си състояние.

Но в днешно време опасностите и стресовите ситуации обикновено продължават дълго време, така че парасимпатиковата нервна система практически няма възможност да помогне за възстановяването на организма. Ние често сме на режим „бий се или бягай”, като симпатиковата нервна система подготвя организма за преодоляване на надвисналата я опасност, но в много случаи поради самата същност на тази опасност не сме в състояние, нито пък имаме властта да постъпим по един или друг начин.

Това не значи, че сме изгубили контрол върху положението, защото всичко, което се иска от нас, е да отделяме редовно време за възстановяването си и да дадем възможност на парасимпатиковата нервна система да свърши своята работа.

Проблемът не е толкова в стреса. Това е житейски факт, който се налага да приемем. Стресът се превръща в проблем, когато хората не му обръщат внимание и „пришпорват” нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх.

Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се освободят от дебнещите ги опасности.

Трябва да се подчертае, че ако искаме да решим проблема със стреса, трябва редовно да отделяме време за възстановяване. Това е приоритет на съвременния живот, насъщна необходимост, а не каприз.

Караме редовно колата си на преглед, знаем, че тя се нуждае от поправка и настройка, но когато въпросът опре до собственото ни тяло и психика, е много по-лесно да махнем с ръка с надеждата, че всичко ще се оправи от само себе си.

За да подобрим качеството на живота си във всяко отношение е важно да дадем възможност на тялото си да отпочине, да прегрупира силите си, да се поглези, да се успокои и да се зареди отново с енергия. Да му дадем време за възстановяване. След това то ще функционира още по-добре!


КАТИ ХОПКИНС -„101 БЪРЗИ НАЧИНА ЗА РЕЛАКСАЦИЯ“


Leave a Reply

Your email address will not be published.