Днес ние ежедневно се сблъскваме с нуждата да отбраняваме личните си концепции, а не телата си. Най-големите ни борби са с вътрешните ни страхове, несигурност и самоунищожителни модели на поведение, а не външни сили.
Един елен в гората ще се скрие при опасност, ще побегне. Но не е социално приемливо за нас, хората, да се крием като елен, затова се скриваме вътрешно. Отдръпваме се, затваряме се и отстъпваме назад зад щитовидното ни поле.
Онова, което постигаме реално е, че затваряме енергийните си центрове. Съвсем ясно знаем как да затваряме сърцето си и да вдигаме психологически щит.
Когато се затваряме, издигаме черупка около онази част в нас, която е слаба. Опазваме егото си, концепцията за Аз.
Но този процес само скрива проблемите, но не ги решава.
И така стигаме до осъзнаването, че ако продължаваме така, никога няма да сме свободни и следователно, никога няма да израснем.
Затова трябва да направим обратното – истинското духовно израстване настъпва, когато в нас има само един човек. Когато няма отделни части – една изплашена и една, която защитава първата.
Умът няма да бъде разделен на съзнание и подсъзнание, ако сме една част и не съществува нищо в нас, което да не искаме да видим.
За да стигнем до това ниво на осъзнатост, трябва да позволим на цялата си психика да излезе на повърхността.
Трябва да сме отворени, да не се затваряме.
От къде да започнем?
1. Да се вглеждаме в склонността ни да се отбраняваме и защитаваме.
Може да си направим страхотен подарък, като решим повече да не го правим.
2. Да наблюдаваме постоянния приток на хора и ситуации, които ни връхлитат всекидневно. И да се опитваме да не крием никоя наша част.
Наградата за това, че не опазваме психиката си е освобождаване.
3. Да се забавляваме като преживяваме всичко, което е наред да се случи, вместо да влагаме цялото си същество в личната си чувствителност.
4. Да добиваме съзнателност във всеки един момент как енергията ни се променя. И да си позволяваме да не й пречим.
Ако усетим, че енергията в нас излиза от равновесие, просто да спрем.
Какво значи „просто да спрем“?
Означава да позволим на събитието да отмине.
Когато енергиите в нас започнат да се раздвижват, не е нужно да ги следваме.
КАТО СЕ УЧИМ ДА ОСТАВАМЕ ВИНАГИ ЦЕНТРИРАНИ.
Ако не сме центрирани, съзнанието ни тръгва след всяко нещо, което привлече вниманието ни.
МИСЛИТЕ И ЕМОЦИИТЕ СА САМО ОБЕКТИ НА СЪЗНАНИЕТО.
Всеки път, когато усетим промяна в енергиите, е нужно просто да се отпуснем зад нея. Без да се борим, без да се опитваме да я променяме, без да я съдим. Да позволим всичко това да си отиде.
И тук не става дума само за мисли и емоции. Става дума за освобождаване от притегателната сила енергията върху съзнанието ни. Тревожната енергия се опитва да привлече вниманието ни върху себе си. С помощта на вътрешната си воля, ако не я последваме, ще забележим, че съзнанието и обекта на съзнанието е също като деня и нощта – двете са напълно различни.
Обектът идва и си отива, а съзнанието наблюдава всичко това.
Когато се освободим от хватката, която енергията иска да упражни върху личността ни, ще бъдем свободни да изпитаме радостта и широтата, които живеят в нас.
Да се учим да приемаме всяка мелодрама на ума като игра и да се отпускаме.
Центърът на съзнанието ни винаги е по-силен от енергията, която го притегля. И това не е борба или битка. Не става въпрос да спираме енергията. Няма нищо страшно да изпитваме енергията на страха, на завистта или привличането. А да помним – това не сме ние. Ние сме само наблюдателят, а той е чисто съзнание.
Въпросът не е никога да не изпитваме такива чувства. Тях винаги ще ги има. А да се учим да стоим центрирани с малките неща и постепенно ще открием, че можем да стоим центрирани и с големите.
Има едно място дълбоко вътре в нас, където съзнанието докосва енергията, а енергията докосва съзнанието. Оттам започва нашето освобождение. Работата ни е да се учим да оставаме там.
След години в този процес ще се научим да позволяваме на събитията да отминават, независимо от дълбочината на болката и ще постигаме прекрасно състояние…
из кн. Отвързаната душа (Майкъл Сингър)
Leave a Reply