Сигурно ще кажеш: „Ако някой би могъл да докаже, че мислите ми създават моята реалност, тогава щях да внимавам какво мисля. Ако някой би могъл да демонстрира, че мисълта въздейства върху материята…”
Всъщност един японски изследовател демонстрира това от години.
Доктор Масару Емото изучава водата в продължение на десетилетия. Той я замразява и след това фотографира ледените кристали под тъмнополеви микроскоп. Но ето кое е най-изумителното: ученият говори на водата, преди да я замрази, и ледените кристали реагират на думите му.
На един буркан с вода казва: „Обичам те”, а на друг – „Ти си грозен”.
Водата, на която говори ласкаво, образува изящни, добре подредени кристали – като скъпоценни камъни.
А водата, която „обижда”, кристализира в грозни мехури.
И макар казаното дотук вече да звучи като научна фантастика, нататък става още по-изумително. Доктор Емото демонстрира, че дори не е нужно да говориш на водата, ако искаш да въздействаш на кристалите. Достатъчно е да си намислиш дума, която да насочиш към водата, и ледените кристали ще отразят качеството на тази мисъл.
А после става още по-смахнато. Дори насочването на мисълта не е задължително. Можеш просто да напишеш думата на стената на буркана и щом водата замръзне, ще наблюдаваш подобни резултати.
Думите на обич, насърчение и благодарност създават спиращи дъха кристали.
А думите на омраза и неодобрение пораждат коренно различна структура.
Микроскопите, с които разполагаме днес, ни позволиха да видим какво се крие вътре в атомите и да направим смайващи открития. По този начин разбрахме, че:
• малките твърди атоми изобщо не са твърди. Всъщност те представляват късчета енергия;
• тези късчета енергия се появяват и изчезват;
• дадена частица може да бъде на две места едновременно.
Точно така! Една определена молекула може да се намира в кухнята ти и в спалнята в един и същи миг. Това е светът на квантовата физика.
Не съществува такова понятие като твърда материя.
Както казва астрофизикът Сър Артър Едингтън: „Тъканта на света е мисловна тъкан.”
Какво означава всичко това?
Физическият свят изглежда доста реален, когато се бориш да платиш сметките си или боледуваш от варицела! Почти всеки би се съгласил, че талоните за паркиране и вирусите са реални неща, а мислите и чувствата – недотам реални.
Тогава защо някой би твърдял, че мисълта може да въздейства върху нещата?
Защото Вселената не прилича на огромна машина, а по-скоро на огромна мисъл.
Ти си съзнание, всичко около теб е съзнание и следователно нещата, които получаваш, се определят от това как мислиш и чувстваш.
Сигурно ще кажеш: „Да приемем, че всичко, което познаваме, е изградено от мисловна енергия. НО моите мисли са нищожна концентрация на енергия в сравнение с тази гигантска „супа от мисли”, която наричаме Космос. Как е възможно моите мисли да взаимодействат с всичко онова, което създава житейския ми опит?”
Вселената е енергийна система, която непрекъснато привежда сама себе си в равновесие. А ти си част от нея.
Всяка твоя мисъл – „Искам нова работа”, „Може да хвана настинка”, „Парите никога не ми стигат”, „Всичко ще се нареди” – нарушава този баланс.
Равновесието се възстановява, когато мислите ти се материализират.
из книгата „Как работи животът“ Андрю Матюс
Leave a Reply