Ако гледаме непредубедено, психолозите се ангажират в грамаден брой задачи от практически интерес: преподаване, изследователски проекти, диагностични процедури, практически интервенции, психотерапевтични въздействия, оценяване на персонала, подобряване на публичния имидж на индивиди и институции, съдебни и криминални експертизи, в дизайна на
реклами и в маркетингови кампании и пр. Всички тези дейности много се различават една от друга, но съдържат и нещо обединяващо в психологически план: те имат предвид човешките преживявания и се опитват да ги променят.
Първичен предмет на психологията е преживяването – неговите същностни белези, произход, видове, трансформации и мястото му във всеобщата взаимовръзка на нещата в индивида и обкръжаващия го свят.
Разбира се, психолозите се интересуват и от други реалности: обществени отношения и устройството на социалния свят, от еволюционна биология, физиология, обща теория на системите, информационни технологии и пр., но в крайна сметка се търси взаимодействието им с тази особена скрита реалност, наречена “преживяване”.
В реалния предмет на психологията се имат предвид само преживявания, които са значими и достъпни за изследване. Значимостта се определя посредством социо-културни критерии, а достъпността за изследване зависи от репертоара от психологически методики, чрез които да се регистрират и измерват особености на преживяването и поведението.
Срещу такова донякъде “стеснено” разбиране на предмета на психологията се изтъкват сериозни възражения. Смята се, че преживяването е “трагически невидимо” за обективно изследване и, както отбелязват Дж. Милър, Е. Галънтър и К. Прибръм, има опасност една наука с невидим предмет да стане невидима наука (Miller et al., 1958). Често учените предпочитат “широки” определения на предмета на психологията: психика и дейност, поведение и дейност, психика, поведение и дейност и пр. Това се прави, за да се разшири обективната база данни, от която може да се гради психологическа теория.
Когато твърдим, че психологията се интересува от преживяването, ние посочваме основния фокус на изследване.
Другите реалности – поведение, социум, информационни свойства, историческо минало, семиотични атрибути и пр. следва да се поставят в закономерни отношения с преживяването като основен изследователски фокус.
В един приложен план психологията е призвана да изучава и подобрява всички социални практики, в които присъстват преживявания на индивиди. И това е нужно, защото всички социални практики са твърде несъвършени, ниско ефективни и недостатъчно хуманни. Те биха станали по-добри, когато се оптимизират преживяванията на участниците в тях. Затова се изисква адекватна теория, мощна методология и добросъвестни изследователи на феномените на преживяването.
Има една сфера от възможни психични феномени, която се нарича “психически универсум”. Тя съставлява обекта на психологическото изследване и може да се определи по следния начин:
Психическият универсум е онази част от наблюдаемия физически свят, в която евентуално има носители на преживявания.
Под “носители на психика” се имат предвид съществата или обектите, в които могат да се установят тези особени феномени “преживявания”.
Психолозите спорят дали сред “носителите” попадат само хората, висшите животни, животните изобщо, растенията и животните или пък всички материални тела в наблюдаемия свят. Има аргументи за и против всяко от изброените становища. Последните съставляват възможните решения на проблема за обхвата на психическия универсум. С посочения проблем, както и
с други “вечни” проблеми, се занимава т. нар. обща психология.
Доц. Борис Минчев