Може би вече се е случило. Успели сме да се заразим. Какво да правим сега?
Всеки ден, сутрин и вечер, трябва да поемаме капки живителни утвърждения:
• Винаги ми върви! (100 пъти)
• Имам всичко за да бъда щастлив, тук и сега! (100 пъти)
• С каквото и да се захвана, ВИНАГИ МЕ ОЧАКВАТ БЛЕСТЯЩИ ПОСТИЖЕНИЯ И ПОРАЗИТЕЛЕН УСПЕХ! (100 пъти)
Нека насочим вниманието си към думите, с които мислим. Именно думите могат да ни издигнат на нужното ниво или да ни потапят в калта на бездействието и депресията. Когато направим нещо оригинално и градивно, не е задължително да извикаме класическото „Аз съм гений!“ или „Аз съм велик!“. Това наистина помага и стимулира, но и замъглява визията за по-нататъшните ни действия. По-добре е да похвалим самите себе си с адекватни на извършеното думи. Например ако поправим компютъра си можем да възкликнем нещо като „Аз съм Бил Гейтс!“. Или ако направим откритие възторжено да се наречем Айнщайн . Ако пък спечелим трудна битка да се обявим за Наполеон или Суворов и т.н. Старите хора казват, че както кръстиш кораба, така той ще заплува. Наричайте себе си „галеник на съдбата“, „късметлия“, „щастливец“ и се чувствайте така. Във всеки човешки живот има достатъчно много причини за това. Важното е винаги да държим отворени очите си за тях, да не ги омаловажаваме, а напротив, да им се радваме, да сме им благодарни и да ги аплодираме!
Да допуснем, че е необходимо да направим нещо, но усещаме липса на сили и желание. Тогава трябва да си кажем: „Аз съм дисциплиниран и отговорен и съм човек, който държи на думата си.“ Резултатите няма да закъснеят. В бъдеще нещата ще се развиват винаги в положителна за нас насока.
Нашите позитивни мисли задължително ще се материализират, ще правят предприетите от нас крачки все по-уверени и успешни.
Само не бива да си слагаме ограничителни бариери от рода на „Пределът на моите мечти е да си купя Мерцедес!“ Понякога успехът прилича на планина. Стигнеш ли върха й, виждаш само облаци. И не дай Боже в този момент да се възгордеем до самозабрава. Това, че се чувстваме, сякаш сме покорили най-високия връх на света, съвсем не значи, че не съществува и други, по-високи планини.
Да не разчитаме на това, което вече сме постигнали, да не почиваме, както се казва, върху лаврите си. „Успехът никога не е окончателен“ – обичал да казва Уинстън Чърчил. Затова и за приятели трябва да търсим хора, от които можем да се учим.
Например ако се чувстваме слаби в област, която съпътства дейността ни, необходимо е да работим в тази насока. Да допуснем, че слабо се справяме с компютъра, а приятелят ни в. е направо гений. Често такова приятелство е взаимнообогатяващо. Казват, че противоположностите се привличат. Това обаче категорично не се отнася към съюза с неудачник. Вие сте галеник на съдбата, жизнерадостен и оптимист, а той – неудачник, мърморко и песимист. Такъв дует изглежда оригинален и симпатичен само в роман или на кино. Но в живота буди напълно различни чувства, когато разяждащата като киселина позиция на неудачника, влачеща след себе си опашка от множество други проблеми е в състояние да развали всяка, даже и най-блестящата и привлекателна ваша повърхност. Ще разруши, както в историята на Леонардо да Винчи и най-здравата крепост.
Защо? Отговорът е много прост – защото неудачникът не вярва както в своето щастие, така и в щастието и успеха на другия човек. Макар че на думи той може да изкаже съвършено противоположната мисъл „Радвам се за тебе, приятелю. Поне единият от нас да успее (в случай на споделена любов, щастие, богатство и т.н.).“ Но се пазете, когато чуете такива думи, на подсъзнателно ниво неудачникът ви обявява война. Там, където цари хармония и мир, това не е неговата планета. Самият той е създател на дисхармония и дисбаланс и вие незабавно трябва да страдате от същото. В противен случай какъв негов приятел можете да бъдете?
Вие можете да се противопоставите, вярвайки наивно, че оптимистичната ви позиция ще удържи победа. Не си правете празни илюзии. Не е случайна приказката, че по-лесно е да събаряш, отколкото да строиш! Затова затворете онази страница от своя живот, в която сте били като „дупе и гащи“ с подобно чудовище и започнете да пишете нова.
Какво означава това? Поемете по своя път, защото посоките ви са различни. И най-важното – не позволявайте да ви разкъсва безсмислено чувство за вина.
Както вече стана дума неуспехите не са нещо, което подминава шепа късметлии, за сметка на друга група хора, обречена на хроничен неуспех. В повечето случаи той се явява като закономерен етап от човешкия живот. И ако погледнем от разстоянието на преживените си години, ще установим, че не всичките си неуспехи можем да определим като съвършено зло. Че повечето от тях са били своеобразен трамплин за отскок, рязък завой, спускане преди да започне изкачването…
Колко често сме чували думи като „ако тогава не бяха ме уволнили от завода, нямаше да започна частен бизнес“, „ако не бях събрала смелост да се върна при родителите си и да се разведа с мъжа си, алкохолик, нямаше да срещна сегашната си голяма и щастлива любов“ и т.н. Такъв период можем да сравним със смяната на годишните времена – по подобен начин през есента природата увяхва, а през пролетта оживява и се обновява. А несретникът-неудачник така и си остава под снега…
АЛИСИЯ ДЖОНСЪН – „ПАЗИ СЕ — НЕУДАЧНИК“ (Джобен помощник за справяне с живота)