В ролята си на връзка между главата и тялото, шията е една определено чувствителна област – преходът , през който трябва да премине всичко съществено. Отгоре идват въздухът, храната и всички отправени от главата заповеди; отдолу, в посока към централата, се насочват обратните телесни съобщения. В най-тясното място се събират три централни свързващи пътя: трахеята, хранопроводът и гръбначният мозък.
Следователно една от съществените функции на този регион е контролирането на тези връзки.
Гласът, създаващ се изключително в ларинкса, също е пряко свързан с общуването и комуникациите. Главните теми на региона са осъществяването на комуникациите навън -чрез гласа – и навътре чрез хранопровода. Нервите на гръбначния стълб провеждат и в двете посоки.
Поради съществуващото стеснение шията е в много близки отношения с притеснението, със страха (от латинското angustus – тясно), и специално със смъртния страх.
С тази съгласуваност между теснотата и страха всеки се сблъсква още в началото на своя живот – при раждането си. Понеже началото съдържа в себе си всичко – както впрочем семенцето съдържа готовото дърво, – не е особено учудващо, че страхът е – и продължава да бъде – основно човешко познание. Ако страхът пристегне шията – тясното място за трите най-важни връзки между главата и тялото, – това е жизненоопасно в много аспекти. Можеш да се задушиш за минути, да умреш от жажда за дни, от глад – за седмици; но при пречупване на гръбначния мозък централната парализа те довършва за секунди.
По този начин шията е мястото направо предопределено за убиване на човека.
Различни и напълно несъвместими помежду си общества са развили най-разнообразни методи за екзекуция, но повечето имат определено предпочитание към използване на шията като място на събитието. Във Франция тя била прерязвана от гилотината с машинна точност, в Англия престъпникът бил обесван на шията, в страните от Ориента я пресичали с меч, а на Запад я посичали с брадва. Убийците предпочитали да я стягат с шал или с голи ръце. В този смисъл е напълно разбираемо, че когато се касае до живота, страхът Все пак трябва да различаваме „пост” от гладуване. Човек може седмици наред да се отдаде на пост, ако го извършва съзнателно и при правилни условия засяда в гърлото. Понеже този страх се появява винаги когато сме поставени натясно, то шията е неговата естествена среда.
Ако нещо ни виси на шията, то е заплашително – или най-малкото ни е в тежест.
Ако попаднем в ръцете на някой главорез, можем да затънем до гуша или водата да ни стигне до шията. Ако уловим някого за шията, той мигновено изпада в опасно положение: все едно го стягаш на вратовръзката. Още децата спазват тези правила и предпочитат да хващат противника през врата.
От друга страна, да разрешиш някому да те прегърне доброжелателно през врата, е доказателство за доверие. Сигурен си, че той няма да се извърти и да ти обърне тила си. На такъв човек можеш да довериш опасни тайни и в преносен смисъл. Той няма да ти изплете примка от тях.
Заедно със страха в шията се е настанила и алчността, свързана най-вече с консумацията и притежанието.
За мнозина преглъщането означава удоволствие, което превъзхожда вкусването. Ако наблюдаваме хора при хранене, често оставаме с впечатлението, че става дума за преглъщане на възможно повече за по-кратко време.
Епитети като жадно и ненаситно гърло припомнят това и свързват шията с притежание и скъперничество. За дълбочината на тази символика свидетелства и известното понятие стисльо. Да натъпчеш гушата на някого означава да се предадеш без борба на някой спекулант. Който не може достатъчно да си натъпче гушата, алчно се нахвърля върху повече имане, отколкото му отива. Който си препълва гушата, заблуждава, че може да поеме повече, отколкото всъщност би могъл да издържи.
Вратът включва в играта и следващо ниво. Той е място на самобитната сила, затова е особено опасно, ако нечий врат се схване от страх. Якият врат измъква каруцата от калта. Човекът с дебел врат е символ на естествената и самобитна мощ. Той следва своя път уверено и без интелектуални колебания, налага се със собствени сили и свойствено твърдоглавие, стигащо до вироглавство. Ударите в тила са толкова опасни именно защото улучват мястото на символичната сила. Като нанасяни отзад, те са едновременно и удари в гръб – те са неспортсменски и често се връщат.
В последна сметка шията е особено важна и за кръгозора, а поради това и за духовния хоризонт. Тя определя посоката на главата, а заедно с това и на зрителното поле. Подобно на титана Атлас, носещ на плещите си цялото земно кълбо, едноименният шиен прешлен носи главата ни, а чрез нея и целия наш свят. При това атласът се върти около втория шиен прешлен, аксис, който по този начин се превръща в ос на нашия свят. Той е най-важната телесна част на угодника, който се върти към най-благоприятната за него посока като ветропоказател. По-скоро битова особеност, отколкото болестен образ, угодничеството може по-често да предизвика душевно, отколкото телесно изхабяване.
Положението на шията е едновременно и положение на главата. Тук е скрита особена символика.
Ако някому липсва смелостта да срещне живота изправен и с вдигната глава, той я свежда не само в преносен смисъл.
Тогава шията трябва да понесе тежестта на увисналата глава, а подобно продължително състояние претоварва вратните мускули.
Якият врат е опит за брониране против заплашителни удари в тила – но също и последица от тях. Който крачи наоколо с увиснала глава, не вижда много от света и живота. Той се превръща в жертва и белег за това е съответното положение на чувствителната му шия.
При подобно положение очакваните удари в тила не могат да бъдат спестени. Засегнатите едновременно прикриват и предната част на шията си – гърлото, – а заедно с него и областта на поглъщането, присвояването и притежанието. Те не очакват от живота нищо, което би си струвало да бъде присвоено. Онова, което все пак притежават, потулват на някое тайно място и го скриват от света.
Става дума за типичен омагьосан кръг, защото засегнатите преживяват всичко като проекция. Те предпочитат да увесят глава, защото светът е лош и винаги е запазил за тях негативното. След поредния удар в тила те все повече прекланят главата си и по този начин още по-сигурно предизвикват следващия удар.
Задачата им се състои в освобождаване от тази преклонена поза и в превръщане на унинието в смирение. Онзи, който смирено очаква да бъде сполетян в живота от предопределеното, не принуждава шията си да живее в подобно състояние.
Твърдоглавието ще избегне склонната към приспособяване подвижност. Който с истинско смирение лежи в краката на света, накрая може би сам ще види света в краката си, но при всички случаи няма да пострада.
Противоположната позиция е високомерието, което отмята глава към тила и вири нагоре брадичката си. Така брадичката се подчертава като символ на волята. Всичко трябва да върви след носа на онзи, който е навирил нос. Той от своя страна наблюдава отвисоко лежащия в нозете му свят. Едновременно с това шията се изпружва напред, проточва се и се издува прекомерно, в което прозвучава темата за недостатъчно напълнената гуша… Целият образ на високомерния изразява очакване от останалите да му засвидетелстват покорство. Някогашните благородници наблюдавали поданиците си от седлото със съответстващото на положението си високомерие. Когато последните поглеждали нагоре – смирено или непокорно, – все едно виждали някой надут пуяк.
Наклоняването на главата доказва, че тялото и душата вървят ръка за ръка. Ако наклоним леко главата си встрани, в съответната посока погледът се ограничава, а срещуположната страна се разтваря. Най-обикновен опит показва, че навеждането на главата надясно я открива към лявата страна – и обратно. Тогава просто трябва да се вслушаме в себе си, за да усетим, че с откриването на лявата женска страна автоматично нахлува по-меко и наклонно към отдаване настроение. Напротив: ако наклоним глава наляво и по този начин открием към света дясната си половина, настроението на мъжкия полюс става съответно по-твърдо и определящо.
Ако някой постоянно наклонява главата си встрани, породеният симптом съвсем точно посочва коя половина от действителността се отбягва и коя се фаворизира. Тук задачата означава съзнателно да приемем предпочитаната страна и да задържим погледа си върху нея, докато разпознаем и приемем нейната същност, като по този начин узреем и за останалата част от действителността.
Още по-ясна е симптоматиката на кривата шия, където половината действителност е напълно изключена. И в този случай лечението минава през непрекъснато наблюдавания полюс. Необходимо е външното положение да се превърне във вътрешно, с което наблюдението ще стане съществено по-дълбоко.
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке