Да погледнем на вината по нов начин - Светла Трифонова

Вината е навик, който се превръща в лукав крадец на време.

Тя похабява енергията и годините на живота ни.

Изпълва тялото ни с усещания, които могат да изложат на риск нашето психическо, емоционално и физическо здраве.

Ако имаме трудни моменти и след това критикуваме и осъждаме другите или себе си, ние се обграждаме с негативна енергия. В резултат на това фокусът на нашия живот се стеснява, което ограничава опита ни.

А ако усвояваме съзнателно уроците от всеки проблем, с който ни сблъсква животът, уроци, които трябва да научим, и придобиваме нова опитност, нашият свят се разширява.

Например, слагам ръката си върху гореща печка и веднага бързо я отдръпвам, защото боли.

Ако остана открит към това, което преживявам, ще успея да забележа подробностите на ситуацията.

Печката гореше, беше нагрята до червено и докосването й беше болезнено. След като съм научила този урок, ако в бъдеще видя нагорещена до червено печка, ще знам, че не трябва да я пипам. Усвояването на този урок ми дава свободата да не се страхувам от печки. Мога да ходя на гости на други хора, които имат готварски печки и да използвам печката за мои потребности.

Ако обаче реагирам на болката с вина, може да започна да критикувам печката за това, че е това, което е; моите домакини за това, че имат уред, който ми причинява болка, или себе си, че съм била достатъчно глупава, за да се допра до “опасния предмет”.

Накрая завършвам с това, че съм си изгубила времето, притеснила съм околните, създала съм негативни емоции, не съм научила нищо полезно за печките, понижила съм своята самооценка и съм засилила усещането, че съм жертва на живота.

Възможно е като резултат на обвиненията да реша, че винаги трябва да съм “нащрек” и за останалите неща или хора, които могат да ме наранят, а това намалява удоволствието ми от живота.

Обикновено, когато бъдем наранени в своите връзки, причината е, че другият човек не се отнася към нас по начина, който очакваме.

Може би не сме го разбрали правилно, може би той нарочно се държи по този начин или може би нашите очаквания за начина, по който “трябва” да се отнасят към нас, не ни позволяват да погледнем ситуацията през очите на другата страна.

И в двата случая имаме избор за начина, по който да реагираме на нашето разочарование.

Можем да се нервираме и да обвиним другия човек за своите емоции, но това е само отлагане на неизбежността на индивидуалното развитие. Плюс това, когато обвиняваме другия за нашите преживявания, му предоставяме властта над нас – дори казваме: “Ти притежаваш властта да ме нараниш.”

Най-доброто, което можем да направим, е да поемем отговорност и да се помъчим да използваме ситуацията за своето развитие, като се запитаме:

“Каква е цялостната картина в конкретния случай и какво наистина трябва да променя в тази ситуация?” Вместо да кажем: “Ти ми причини това?”, ние казваме: “Властта е моя и като я използвам по различен начин, мога да постигна различен резултат.”

Освен това въздържането от обвинения предотвратява разпространяването на негативна енергия в етера на планетата. Това променя всеки от нас, в същата тази минута. Ние или излъчваме гняв, омраза, вина и хаос… или любов, ведрина, доверие и добронамереност.

И освен че с енергията, която излъчваме, влияем на цялата планета, заедно с това живеем в това вибрационно поле, така че ако изберем да обвиняваме, наистина се докарваме дотам, че да страдаме два пъти от една и съща ситуация.

Ако в миналото ни има човек, който продължаваме да виним за това, че ни е предал или наранил, докато не престанем да го обвиняваме, ще останем приковани за него.

В последна сметка, ако другият човек не иска “да се разбере” с вас, ключът към пълното освобождаване от ваша страна е прошката.