Има добродетелност, която суфиите наричат „муруат„, добродетел, която е твърде изтънчена, за да я опишем с думи.
Тя означава въздържание от онези действия, в които има неуважение към някой друг, или взема под внимание неговата възраст, положение, знания, достойнства.
Онзи, комуто е свойствена тази добродетел, я проявява не само по отношение на важни или достойни хора, защото когато това качество се развие, то се проявява към всички.
Грубостта и „муруат“ са несъвместими.
Това качество не се свежда само до уважение.
То е нещо много по-фино — едновременно е и внимание и уважение.
В пълното си развитие тази добродетел може да стане толкова силна, че човек от уважение и услужливост започва да се примирява с липсата на тези достойнства в другия.
И когато някой достигне това ниво, човешкото поведение доближава своя край и човек започва да постъпва като светец.
Човекът е роден на този свят не само за да яде, да пие и да се ожени.
Той е роден, за да изгради съвършен човешки характер.
В това му помагат наличието на дълбоки мисли и вниманието му към другите. Дори при цялото могъщество, положение, богатство, знания и всички останали блага на света той си остава беден, ако не му достига това богатство на душата — правилното отношение към другите. Всичко красиво, което ни обкръжава, остава извън нас.
Доверие заслужава само онази красота, която може да се намери и да се развие в своя собствен характер.
Човек може да прояви липса на „муруат“ ако не с думи, то с поглед. Не е задължително да говориш, за да бъдеш груб.
В погледа, в интонацията, в маниера да седи или да ходи, в това как затваря вратата след себе си, човек може да прояви своите чувства. Дори само да мълчи, той може да застави вратата да проговори.
Не е толкова просто да контролираш себе си, ако не управляваш своя ум.
Фини неща като това е особено трудно да се научат и следват в живота. Днес мнозина виждат в тях проявяване на слабости, но онова, което може да се практикува само при пълно владеене на себе си, не може да бъде слабост.
Няма вреда от това да отделиш внимание и да проявиш услужливост дори и по отношение на онзи, който не заслужава.
Макар такива постъпки да не носят изгода, все пак те си остават практика, а именно такава практика прави човека съвършен.
Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“
Leave a Reply