Концепцията за съзнанието е в основата на много религиозни и философски системи, например при тези на Кант и Хегел. Ранните психолози, като Ach (1905), са се опитвали да го дефинират в светлината на съвременната наука, но с малък успех. В продължение на няколко десетилетия поведенческите науки бяха изоставили изцяло идеята за съзнанието, защото методът на самоотчета по отношение на вътрешните състояния се смяташе за лишен от научна достоверност. Напоследък обаче се забелязва възраждане на интереса към темата.
Исторически обобщения на това понятие могат да бъдат открити вBoring (1953) и Klausner (1965). Определението на Smith (1969), който въведе термина „интроспективен бихейвиоризъм“, е много близко до
„съзнателното преживяване е вътрешно събитие, при което човек прави, пряко, онова, което желае“ (Smith 1969, р. 108).
Иначе между развитите тук идеи и ранните идеи на Смит или на всеки друг психолог с бихейвиористична ориентация има известно припокриване. Основната разлика е, че аз поставям ударение върху субективната динамика на преживяването и неговото феноменологично първенство.
Като за начало, а и за да разсеем всяко съмнение, че гледаме на съзнанието като на някакъв загадъчен процес, ще признаем, че подобно на всяко друго измерение на човешкото поведение и то е резултат от биологични процеси. Съзнанието съществува единствено благодарение на невероятно сложното устройство на нервната ни система, която на свой ред е изградена според инструкциите, съдържащи се в белтъчните молекули на нашите хромозоми. Същевременно трябва да признаем, че функционирането на съзнанието не е изцяло контролирано от биологичните програми – в ред съществени отношения, които ще разгледаме на следващите страници, то се самоуправлява. С други думи, съзнанието е развило способността да преодолява генетичните инструкции и да определя своя независима линия на поведение.
ПОТОК – Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай