В определени исторически моменти във всички култури се е приемало, че човек не е пълноценен, ако не се е научил да владее мислите и чувствата си. В Китай по времето на Конфуций, в древна Спарта, в Рим през епохата на републиката, в ранните поселища на пилигримите в Нова Англия и сред висшите класи във Великобритания през Викторианската епоха хората са били натоварени с отговорността да държат изкъсо юздите на емоциите си.
Всеки, който се отдавал на самосъжаление или позволявал на инстинктите, вместо на разсъдъка, да диктува действията му, губел правото да бъде член на общността.
За да се постигне подобна власт, определено е важно да се знае как функционира съзнанието.
Функцията на съзнанието е да представя информация за случващото се вътре и извън организма по начин, който позволява то да бъде оценено и съобразно тази оценка да бъдат предприети съответни действия посредством тялото.
В този смисъл съзнанието действа като клирингов център за усещания, възприятия, чувства и идеи, който има задачата да категоризира по приоритетност цялата разнообразна информация. Без съзнание ние пак щяхме да „знаем“ какво се случва, но трябваше да реагираме по рефлекс, инстинктивно. Посредством съзнанието можем да обмисляме онова, което сетивата ни съобщават, и да реагираме съобразно преценката си. Също така можем да създаваме информация, която не е съществувала преди: така е, защото разполагаме със съзнание, което може да фантазира, да измисля лъжи, да създава красиви стихотворения и научни теории.
Често като аргумент за неограничените възможности на ума биват привеждани забележителните постижения на индийските факири и други практикуващи различни духовни дисциплини, и с повече основание. Но и много от тези примери не издържат на научно изследване, а онези, които биват потвърдени, могат да бъдат обяснени с изключително специализираната подготовка на нормалния ум. В края на краищата не търсим мистично обяснение за изпълнението на великия цигулар или постижението на големия спортист, макар повечето от нас да са безкрайно далеч от техните способности. Йогинът е по същия начин виртуоз в контрола на съзнанието. И подобно на всички виртуози трябва да посвети много години на подготовка, не трябва да престава да се упражнява.
Тъй като никой клон на науката не се занимава пряко със съзнанието, не съществува общоприето описание на неговото функциониране. Изследването му е бегло застъпено в много дисциплини, които са източник на косвени данни. Невробиологията, невроанатомията, когнитивната наука, изкуственият интелект, психоанализата и феноменологията са някои от най-пряко засягащите тази материя области; опитът за обединяване на техните открития обаче би наподобявал онази стара притча, в която слепци трябвало да опишат слон, всеки опипвайки различна част от тялото му: резултатът бил коренно различни и несвързани едно с друго описания. Без съмнение трябва да продължим да усвояваме важните факти, които тези дисциплини ни осигуряват за съзнанието, но междувременно не ни остава друго, освен да изнамерим модел, едновременно основан на тези факти и достатъчно прост, за да бъде от полза за всекиго.
В този ред на мисли какво означава да бъдем в съзнание?
Означава просто, че в ума ни настъпват определени специфични съзнателни събития (усещания, чувства, мисли, намерения) и че сме способни да управляваме техния развой.
Докато сънуваме, възникват някои от същите специфични събития, но въпреки това не сме в съзнание, защото не можем да ги контролираме.
Можем да наречем намеренията силата, която поддържа информацията в съзнанието подредена.
Намеренията възникват в съзнанието, когато човек осъзнае, че желае нещо или иска да постигне нещо.
Те са битове информация, моделирани от биологичните потребности или интернализираните социални цели. Действат като магнитни полета, привличайки вниманието към определени обекти и отклонявайки го от други, поддържайки ума съсредоточен върху предпочитани стимули. Често назоваваме проявлението на интенционалността с други думи, като инстинкт, потребност, подбуда или желание. Но всички те са пояснителни термини, разкриващи защо хората се държат по определен начин. Намерението, или интенцията, е по-неутрален и описателен термин; той не разкрива защо човек иска да направи определено нещо, а просто отразява факта, че това е така.
Щом човек осъзнае, че е гладен, той може да формира намерението да си набави храна. Ако го направи, поведението му ще е същото, както в случая, когато просто се подчинява на потребност или импулс. Но от друга страна, той би могъл да пренебрегне изцяло позивите на глада. Би могъл да има някакви по-силни, противоположни намерения, например да свали излишни килограми, да спести пари или да спазва пост по религиозни причини. Понякога, както е в случая с обявилите гладна стачка, намерението да се изрази идеологическа позиция може да надделее над генетичните инструкции и да доведе до доброволна смърт.
ПОТОК – Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай