Страхът от провал и от критика е свързан с липсата на самоувереност, която граничи с чувство за малоценност.
Вие се принизявате, давате си отрицателна оценка, смятате се по-чувствителен, по-емоционален, с една дума — по-уязвим, отколкото другите.
Вече сте решили, че това, което ще кажете отсега нататък, ще е безинтересно или неуместно; че в момента, когато защитавате вашата гледна точка в преговори, ще забравите нещо; че ако поемете риска да започнете разговор, това, което ще кажете, неизбежно ще е глупаво: че ако напишете текст, ще сте неспособен да свържете логично две мисли.
С други думи, имате „таланта“ да отгатвате бъдещето и то е доминирано от простото и повтарящо се послание: „Ще загубиш“.
И чувството на обезсърчение, което ви обзема понякога, е съвсем естествено, понеже отразява това самоподценяване. Така няма да можете да кажете „не“, защото знаете предварително, че вашето „не“ ще е фиаско.
Вие сте травмиран от потенциалния провал дори преди да се е случил.
Следователно по-добре въобще да не правите никакви опити и да се придържате към поведение, близко до пасивността и зависимостта, дори до подчинението, които бързо ви стават втора природа.
Дълбоко в себе си имате лоша представа за вас самия.
Да кажете „да“ означава да придобието добър образ, така както придобивате добро поведение.
Като се самоподценявате, вие ще пренебрегнете вашите нужди, намерения, чувства и ще придадете по-голяма значимост на тези на околните.
Смятате се за „малък, слаб, беззащитен“, а другите са „големи, силни, бронирани“.
И понеже сте убеден, че другите мислят за вас същото, което и вие – а именно че те некадърник, – и отгоре на всичко се страхувате от подигравки и несправедливи преценки, в резултат ще пострада вашият социален живот. Ще поемате минимални инициативи в обществото, ще оставите другите да решават вместо вас, ще ги безпокоите възможно най-малко и няма да изисквате нищо от тях. Ще се стараете да се покажете любезен, приветлив, състрадателен, внимателен, услужлив. Никога няма да противоречите на когото и да е и напълно ще избягвате да създавате конфликт, който винаги би се обърнал във ваша вреда.
Освен това ще рискувате да бъдете отхвърлен заради принципа: „Ако приема всичко, той (или тя) винаги ще ме обича“.
Въпреки че зрелостта би трябвало да засили чувството за независимост и да затвърди вярата в себе си у тези, които казват „Не“ ли? Не и аз!“, това не става задължително.
И даже когато знаят, че трябва да кажат „не“, страхът от провал или отхвърляне е много голям.
Хората, които казват „Не“ ли? Не и аз!“, не желаят да се различават от останалите. Следователно те прибягват към това, за да укрепят принадлежността си към групата и да си осигурят обичта на другите.
В последна сметка, за да намерят своето място, те имат нужда да бъдат потребни и най-накрая да поемат отговорност за всички нещастия в света.
Зад такова поведение и реакции винаги се крие страхът от загуба на любов.
В резултат на цялата тази предпазливост, на отказа от всичко, вие често ще се чувствате несигурен, ужасно неразоран, забравен. Понеже отстъпвате пред другите, близките ви ще свикнат да не се съобразяват с вас; чуждите хора лесно и грубо ще ви налагат гледната си точка.
Накрая ще се почувствате напълно ограбен и онеправдан.
От тази травма може да се появи чувство на раздразнение, което разбира се, ще насочите към себе си.
из книгата Умението да казваме НЕ – Мари Аду
Leave a Reply