Опитайте се да се уловите, когато се оплаквате – на глас или наум, от ситуация, в която сте се озовали, от това какво правят или говорят хората, от средата си, от положението си, дори от времето.
Оплакването винаги представлява неприемане на това, което е.
То неизменно носи несъзнателен негативен заряд. Когато се оплаквате, се превръщате в жертва. Когато се изразявате, властта е във вас. Затова променете ситуацията, предприемайки нещо, или говорейки за нея, ако това е необходимо или възможно. Напуснете ситуацията или я приемете. Всичко останало е лудост.
Обикновеното несъзнание винаги е свързано по някакъв начин с отричането на Настоящето.
То, разбира се, включва и мястото, където се намирате. Противопоставяте се на вашето „тук и сега“?
Някои хора винаги искат да бъдат другаде. Тяхното „тук“ никога не е достатъчно добро.
Наблюдавайте се, за да видите дали е така във вашия живот. Където и да сте, бъдете там изцяло.
Ако намирате своето „тук и сега“ за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности:
да се махнете от ситуацията,
да я промените или
да я приемете напълно.
Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм.
Поддържайте чисто вътрешното си пространство.
Често е по-добре да направите каквото и да е, отколкото нищо да не правите, особено ако сте заседнали от много време в нещастие. Ако сгрешите, поне научавате нещо, и тогава грешката вече не е грешка. Ако останете заседнали, нищо не научавате. Пречи ли ви страхът да действате? Отчетете страха, наблюдавайте го, насочете вниманието си към него, присъствайте пълно. Това ще прекъсне връзката между страха и мисленето ви.
Не позволявайте на страха да се надигне в ума Ви. Използвайте силата на Настоящето. Страхът не може да издържи срещу нея.
Заема ли миналото голяма част от вниманието ви? Често ли говорите и мислите за него, било в положителна или в отрицателна светлина? Големите неща, които сте постигнали, приключенията и преживяванията ви, или как сте станали жертва и какви ужасни неща са ви причинили, или може би какво вие сте причинили някому? Мисловните ви процеси създават ли вина, гордост, недоволство, гняв, угризения или самосъжаление? Значи не само укрепвате фалшиво себеусещане, но и допринасяте за стареенето на тялото ви, като натрупвате минало в психиката си. Проверете го сами, като наблюдавате околните, които са подчертано склонни да се вкопчват в миналото.
Погребвайте миналото всеки миг. То не ви е нужно.
Прибягвайте до него, когато то е абсолютно свързано с настоящето. Почувствайте силата на момента и пълнотата на Битието. Почувствайте присъствието си.
Тревожни ли сте? Често ли си мислите „какво ще стане, ако…“? Идентифицирате се с ума си, който се проектира във въображаема бъдеща ситуация и създава страх. Вие не можете да се справите с такава ситуация, защото тя не съществува. Тя е мисловен фантом. Можете да прекратите тази лудост, която руши здравето и живота ви, просто като приемете настоящия момент. Осъзнайте дишането си. Почувствайте как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте вътрешното си енергийно поле. Всичко, с което имате да се справяте в реалния живот -не във въображаемите проекции на ума – е този момент. Запитайте се какъв проблем имате точно сега, не догодина, не утре, не след пет минути. Какво не е наред в този момент? Винаги можете да се справите с Настоящето, но никога с бъдещето – а и не се налага. Отговорът, силата, правилното действие или средство ще дойдат тогава, когато ви потрябват, нито по-рано, нито по-късно.
„Един ден ще успея.“ Целта отнема ли толкова много от вниманието ви, че да свеждате настоящето до средство за постигането й? Отнема ли ви радостта от това, което правите? Чакате ли тепърва да започнете да живеете? Ако си създадете такъв мисловен навик, каквото и да постигнете и придобиете, настоящето никога няма да бъде достатъчно добро, бъдещето винаги ще ви се струва по-добро. Съвършена рецепта за постоянно неудовлетворение и неосъщественост, не мислите ли?
Имате ли навика да „чакате“? Каква част от живота си прекарвате в чакане? „Чакане на дребно“ аз наричам чакането на опашка в пощата, чакането в задръстване или на летището, чакането на нечие пристигане, на края на работното време и така нататък. „Чакане на едро“ е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот в чакане да заживеят.
Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега“, където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете, Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.
Няма нищо лошо в това да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея можете да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви, Няма нищо лошо в това да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето, Така приличате на архитект, който не обръща внимание на основата на сградата, но отделя много време на последните етажи.
Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемете сегашната си реалност – там, където сте, това, което сте, това, което правите – когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега – това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. След това, с времето, то може да се прояви по различни начини за вас.
Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, това ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате неосъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви оставят усещане за празнота и нужда от още физически и психически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега -единственото истинско благополучие.
Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате нищо. Затова следващият път, когато някой ви каже: „Извинявай, че те накарах да чакаш“, вие му отговорете: „Няма нищо, аз не чаках. Просто си стоях тук и се забавлявах – радвах се на себе си.“
Това са само няколко от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот – фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психо-емоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно „аз“, израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт u затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опитва да ви задържи в клопката на времето.
Екхарт Толе
Leave a Reply