Критичните ситуации възникват, когато се случи някакво нещастие, катаклизъм, тежка загуба или страдание, те разбиват целия ви свят на късчета и вече нищо няма смисъл. Това е среща със смъртта – физическа или психическа. Его-умът – създателят на този свят – рухва. От пепелта на стария свят може да се роди нов.
Разбира се, няма гаранция, че дори критична ситуация ще доведе до това, но потенциалът винаги е налице. При някои хора съпротивата срещу това, което е, се усилва в такива ситуации и ги хвърля в истински ад.
При други капитулацията може да бъде само частична, но дори и тя им носи известна дълбочина и спокойствие, непознати дотогава. Части от черупката на егото се отчупват и през проломите прозират мънички късчета светлина и мир от мястото отвъд ума.
Критичните ситуации водят до много чудеса.
Затова, когато ви се случи някаква беда или нещо сериозно се „обърка“ – болест, недъг, загуба на дом, на богатство или на обществена идентичност, прекъсване на връзка, смърт или страдание на любим човек, наближаване на собствената ви смърт – знайте, че бедата има и друга страна, че сте само на крачка от нещо невероятно – пълно алхимично превръщане на обикновения метал на болката и страданието в злато.
Тази едничка крачка се нарича капитулация.
Не твърдя, че ще се почувствате щастливи в такава ситуация. Това няма да стане.
Но страхът и болката ще се превърнат във вътрешен мир и спокойствие, които идват от много дълбоко – от самото Неизявено.
Това е „божественият мир, който не може да бъде проумян“.
В сравнение с него щастието е нещо твърде плитко. С този светъл мир идва и осъзнаването – не на равнището на ума, а в дълбините на Битието – че сте неразрушими и безсмъртни. Това не е вяра, а абсолютна сигурност, която не се нуждае от външни доказателства.
Е. Толе – „Силата на настоящето“
Leave a Reply