Преходността и циклите на живота

Преходността и циклите на живота


Всяко страдание е дело на егото и се дъл­жи на съпротивата.

Докато сте в това изме­рение, все още сте подвластни на неговия цикличен характер, на закона за преходността на всички неща, но вече не възприемате това като „лошо“ – то просто е.

Като позволявате на нещата да бъдат такива, каквито са, пред вас се разкрива едно по-дълбоко измерение отвъд играта на противоположности – трайно присъствие, неи­зменно дълбоко спокойствие, радост отвъд доброто и зло­то. Това е радостта от Битието, Божият мир.

На ниво форма има раждане и смърт, съзидание и уни­щожение, растеж и разпадане на привидно несвързани една с друга форми. Това се наблюдава навсякъде – в жиз­нения цикъл на звездите и планетите, във физическите тела, дърветата и цветята, във възхода и падението на нациите, политическите системи и цивилизациите, как­то и в неотменните цикли на печалба и загуба в живота на всеки отделен човек.

Има цикли на успех, когато получавате и процъфтява­те, и цикли на провал, когато нещата се разпадат и вие трябва да ги оставите да си отидат, за да се отвори мяс­то за нови неща или за промени.

Ако в този момент се вкопчите в тях и се съпротивлявате, това означава, че отказвате да отстъпите пред течението на живота и от това следва страдание.

Обикновено растежът се смята за положителен, но нищо не може да расте безкрайно. Ако какъвто и да е растеж продължава и не спира, накрая ще се превърне в нещо чудовищно и разру­шително. Нужно е разпадането, за да може да дойде нов рас­теж. Едното не може да съществува без другото.

Низходящата част на цикъла е изключително важна за духовното осъзнаване. Трябва да сте се провалили серио­зно на някакво ниво, или да сте преживели голяма загуба или болка, за да бъдете привлечени към духовното изме­рение. А може би самият ви успех е станал празен и безс­мислен и затова се е оказал провал. В този свят, тоест на нивото на формата, рано или късно всеки се „проваля“, разбира се, и всяко постижение в крайна сметка се оказва безполезно. Всички форми са преходни.

Може да останете активни, да се наслаждавате, създа­вайки нови форми и обстоятелства, но няма да се отъж­дествявате с тях. Вие нямате нужда от тях, за да ви да­ват някакво самосъзнание. Те не са вашият живот, а само вашата житейска ситуация.

Физическата ви енергия също е подвластна на цикличността. Тя не може винаги да бъде върхова. Ще има момен­ти на слаба и на силна енергия. Ще има периоди, когато сте много активни и изобретателни, но е възможно да има и време, когато сякаш нищо не върви, нищо не постигате. Цикълът може да продължи от няколко часа до няколко го­дини. Има големи цикли и малки, вътре в техните рамки.

Много болести се дължат на борбата срещу циклите на сла­ба енергия, които са много важни за обновяването. Натрап­чивият стремеж да действате и склонността да извлича­те чувството си за стойност и идентичност от външни фактори от рода на успехите са неизбежна илюзия, докато се отъждествявате с ума си. Затова е трудно и дори невъз­можно да приемете низходящата част на циклите и да ги оставите да бъдат такива, каквито са.

Тогава интелек­тът на организма взема нещата в свои ръце с цел самозащи­та и предизвиква болест, за да ви принуди да се спрете, за да може да се осъществи необходимото обновяване.

Цикличната природа на света е тясно свързана с пре­ходността на всички неща и ситуации.

Когато умът ви определи някакво състояние като „добро“ – било то връзка, притежание, обществена роля, място или собственото ви физическо тяло, той се при­вързва към него и се отъждествява с него. Това ви прави щастливи, чувствате се доволни от себе си, може да се превърне в част от онова, което си мислите, че сте. Но нищо не продължава вечно. То или свършва, или се променя, или се превръща в полярната си противоположност – същото нещо, което вчера или преди година е било добро, сега изведнъж – или постепенно – е станало лошо. Същото състояние, което ви е правило щастливи, сега ви прави нещастни.

Щастието, което извличаме от някакъв външен из­точник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо от­ражение на радостта от Битието – бликащия от енер­гия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви осво­бождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.


Е. Толе „Силата на настоящето“



Leave a Reply

Your email address will not be published.