Силата на мълчанието

Силата на мълчанието


Дишането е връзка, свързваща тялото, сърцето и душата.

Дишането е толкова важно, че когато си отиде, напуснатото от него тяло — тялото, което така сте обичали и за което така сте се грижели, че при най-малката хрема или кашлица сте тичали на доктор, става ненужно. То повече не може да остане живо.

Речта е начин за прекъсване на дишането.

Другояче казано, когато човек говори, налага му се да прави повече вдишвания и издишвания, отколкото когато мълчи.

Дишането е като обръча, с който играят децата — колкото по-силен е ударът на пръчките, толкова повече обороти прави обръчът, търкаляйки се по земята. Когато импулсът на удара бъде изчерпан, обръчът пада.

За пример може да послужи и ходът на часовника. Той работи в продължение на такъв период от време, за какъвто е навита пружината. Може да стигне за двадесет и четири часа или за седмица, но след този срок спира.

Или да си припомним детският пумпал: той прави толкова обороти, за колкото му стига силата, с която е завъртян, а когато силата се изчерпи, пумпалът пада.

От първото вдишване зависи продължителността на нашия живот: колко вдишвания и издишвания са ни отпуснати.

Разговаряйки, ние губим много сили.

Мълчанието само за един ден удължава живота със седмица или повече, а един ден, прекаран в разговори, съкращава живота със седмица.

Мълчанието е лекарство за много беди, макар че човек, живеещ в света, не може да го практикува постоянно. Но той е в състояние да следи словата си.

Днес толкова обичаме да говорим, че човек, останал самотен, изпитва желание да излезе от къщи и да намери събеседник. Често хората, останали сами, започват да говорят на околните предмети, а други говорят със себе си. Ако някой им обясни, може би ще разберат, че с всяка изречена дума губят много енергия.

Мълчанието е начин за релаксиране на ума и тялото.

То дарява отдих и лекува. Силата на мълчанието е много голяма не само от гледна точка на получаване и натрупване на енергия и жизнени сили, но и от морална гледна точка — от мълчанието може да има голяма полза.

Много глупости, извършени от нас, са резултат от речта.

Всяка седмица срещу едно погрешно действие ние извършваме хиляди грешки, причинени от речта. Често оскърбяваме или нараняваме другия само защото много говорим. Ако се въздържахме от говорене, това нямаше да се случва.

У човека съществува и тенденция към преувеличение. Всички идеалисти, които обичат да се възхищават от нещо, имат склонност към преувеличения. Ако идеалистите изпитват нежни чувства към някого, те казват, че той е като слънцето и луната в небесата. А няма никаква нужда да се казва всичко това. Чрез разговори човек развива в себе си и склонност към противоречия. Заприличва на боксьор или борец — ако няма с кого да мери сили, чувства се излъган, толкова е огромна, склонността му към говорене.

Една персийска поговорка гласи:

„О, мълчание, ти си безценно блаженство, скриваш грешките на глупците и даряваш с вдъхновение мъдреците!“

Колко много глупости изричаме само поради навика да говорим!

Колко много безполезни слова произнасяме! Ако ни представят на някого, чувстваме се задължени да говорим, за да не ни вземат за неучтиви. И се започва такъв разговор: „Какъв ясен ден; днес е хладно“ — и още нещо за времето и т.н.

Навикът да се водят безцелни разговори за времето се превръща в болест и човек не може да се успокои, докато не опустоши главите на околните с обсъждане на безполезни неща. Той не може да преживее дори една минута, без да следва тази потребност. Толкова се увлича в говорене, че в един прекрасен ден може да разкаже на непознат историята на своя живот, без да му позволи да се обади, дори човекът да е твърде раздразнен от това и да иска да каже: „Това не ме интересува?“ Хората много често изтърсват някакви тайни, за което после се налага да съжаляват. Замаян от думите, човек изпълва речта си с равнодушие, гордост и предразсъдъци, за което после се разкайва.

Всичко е породено от липсата на контрол над речта.

Понякога думите се оказват по-ценни от всички съкровища на света, но в други случаи словото може да се превърне в меч. Има различни начини за вдъхновение, но най-хубавият е __мълчанието__. Всички мистици запазват мълчание. По време на странстването ми из Индия срещнах много велики хора и всички те се въздържаха да говорят поне по няколко часа на ден, а някои мълчаха и по двайсет и четири часа на денонощие.

Активността носи опиянение, а в наши дни активността е толкова голяма, че от сутрин до вечер нямаме и минута почивка от вечната ежедневна заетост, която ни кара непрестанно да се движим. Привечер сме толкова уморени, че искаме само да заспим, а на сутринта всичко започва отново. Този начин на живот ни отнема много. Човек е толкова жаден за удоволствия, че забравя за живота, който сам по себе си е удоволствие.

Всеки би трябвало да отделя поне един час на ден за тишина и неподвижност.

След мълчанието на речта следва мълчанието на мислите.

Понякога човек седи неподвижно, без да говори, а мислите му непрестанно скачат. Когато мислите се усмирят, настъпва тишината в чувствата.


Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“




Leave a Reply

Your email address will not be published.