Ако съзнанието, само по себе си, е способно да вижда без очи, защо тогава са били създадени очите?
В Хайдерабад живял един дервиш, който имал навик да пуши много силен хашиш. Изпускайки дима от устата си, той се вглеждал в него и отговарял на всички въпроси, които му задавали. Ако някой го питал: „Къде е сега моят чичо?“ — той можел да каже: „Твоят чичо? В Калкута около пазара, във втория дом отляво. Твоят чичо седи в стаята си, до него е слугата му, а пред него стои детето му“. Какъвто и въпрос да му зададели, той винаги отговарял. За неговото съзнание не съществувал външният „аз“, затова можел да вижда през очите на другия човек — чичото или който и да е. Но той виждал без помощта на очите си.
Способността да се вижда първоначално се поражда в съзнанието.
Вселенското съзнание вижда с очите на всяко живо същество на земята. В едно и също време то гледа с очите на милиони същества на земята. Крадецът може да открадне нещо, да го скрие от всички и да мисли, че никой не го е видял.
Но той не е способен да се скрие от погледа на онова съзнание, което се намира в самия него, и гледа с неговите очи.
Не е истина, че Бог гледа надолу от разстояние и вижда всичко живо на земята. Той вижда чрез очите на самите живи същества.
Може да изникне въпрос това не ограничава ли Бога, не го ли прави безпомощен и зависим; но ако ни се струва така, то е поради факта, че ние приравняваме Бог до частите на неговото битие. Отнемаме му една част и я наричаме наша, наш „аз“, докато в действителност всичко е единосъщният Бог.
Един индийски поет е казал: „Какво назова свой «аз»? Всичко, което виждам, е Твое — тяло, ум, душа — всичко е Твое. Ти си, мен ме няма“.
Някога в Делхи живял мистик или муршид на име Шах Алам.
Веднъж, докато се подстригвал при бръснаря, гледал в малко огледало, каквито се използват в Индия. Внезапно обърнал огледалото към земята и то се разбило на парчета. Мюридите, които били с него, изтръпнали. Бръснарят също се удивил, не разбирайки какво го накарало така грубо да хвърли огледалото на земята. Муршидът обяснил какво се случило: в това време един от неговите мюриди пътувал по море от Арабия към Индия. Ураган разбил кораба и човекът се намирал в голяма опасност. Той започнал да моли своя муршид за помощ, който видял в огледалото станалото и го спасил.
До известна степен просветлената душа може да получи информация за всички минали събития от еволюцията на човека.
Но нима очите му са толкова обемащи, че могат да запазят в себе си всичко, което видят?
И нима умът, чрез който човек придобива памет, най-удивителното от всички средства за запазване на информацията, помни винаги всичко, което е видял и преживял в живота?
Не, съхраняват се само определени неща, направили най-дълбоко впечатление.
Ако можехме да помним всичко, казано от другите, всички лоши или добри думи, всички прочетени книги и всички глупави и налудничави неща, които ни се е наложило да слушаме, в края на краищата на какво щяхме да заприличаме?
Хората имат разум и тяло. Здравето им е тясно свързано с онова, което приемат, а след това изхвърлят.
Ако не беше така, човек не би могъл да оживее, затова приема само някои неща, а останалото отхвърля.
Онова, което взема от световете на ангелите и джиновете е същността на опита.
Не бива да се завижда на човек, който помни всичко лошо и всичко хубаво, което му се е случило, защото навярно ще му се наложи да изпита безброй угризения на съвестта, а това не може да не го изпълни с горчивина.
Да се забрави е най-великото облекчение подобно на измиването в река Ганг.
Настоящето може да ни предложи толкова много прекрасни неща и ако само отворим очи и ги погледнем, вече няма да ни се наложи да търсим доброто в миналото.
Прекрасното винаги е тук и сега.
Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“
Leave a Reply