Думата карма означава действие и това е напълно понятно: настоящето е ехо от миналото, а бъдещето — отражение на настоящето и затова е логично, че миналото формира настоящето, а настоящето създава бъдещето.
Човек определя нещата като правилни или неправилни в зависимост от своите знания.
Той смята за правилно това, което знае като правилно, което се е научил да назовава така. А това, което се е научил да нарича неправилно, го счита за неправилно. Ето защо отделните нации, общества и раси имат различни представи за добро и зло. Човек счита другия за злодей, само защото неговите познания определят постъпките на другия като неправилни.
А откъде е сигурен, че едно или друго нещо е лошо?
Знае го, защото така е научен, защото го е прочел в книгите или го е чул от другите.
Хората гледат на действията на другите хора, общества, нации и раси с ужас, ненавист и предубеденост, а върху постъпките им няма нито знаци, нито печати, нито надписи, които да ги определят като правилни или неправилни.
Това е едната страна на въпроса. Има и друга гледна точка.
С всяка крачка от развитието му представата на човека за добро и зло, за глупаво и красиво, се променя.
Как?
Започва ли човек, в зависимост от развитието си, да вижда повече или по-малко зло?
Естествено е да помислим, че от висотата на собственото си развитие и добродетелността човек започва да забелязва лошото, но в действителност е точно обратното.
Колкото повече се развива човек, толкова по-малко зло вижда, защото започва да забелязва не самото действие, а стоящите зад него мотиви.
Някои постъпки изглеждат правилни, но могат да причинят много зло, ако мотивите, стоящи зад тях са лоши.
Понякога външно неправилни постъпки се оказват правилни, ако вникнем в мотивите.
Ето защо, ако невежият е винаги готов да изкаже мнение за постъпките на другите, за мъдреца няма нищо по-трудно от това да даде мнение за някаква постъпка.
От религиозна гледна точка, ако човек се развива духовно, на всеки следващ етап от развитието си вижда все по-малко и по-малко лошо.
В Библията пише: „Бог е любов“, но какво означава любов?
Любовта означава прощаване, а не осъждане.
Някой вярват, че нещастията са предопредели от кармата. Донякъде е истина, но не трябва да се преувеличава. Защо в един оркестър има и барабан и духови инструменти?
Отговорът е: За да може да изсвири музиката така, както я е създал композиторът. Възможно е на нашето ухо някой звук да се стори неприятен, но композиторът е съчинил музика, която изисква духови инструменти и барабан. По подобен начин всичко, което ни се струва ненужно, служи на определени цели в действителността, всичко създава божествена симфония.
Когато питаме: „Защо е така?“, този въпрос се задава от нашия ограничен ум.
В действителността всичко в света има свое място и предназначение. Някой с насмешка попитал пророка защо са били създадени комарите, и пророкът отговорил: „За да не спиш през цялата нощ, а да отделиш няколко часа за молитва“.
Разликата между човешкото и божественото е подобна на разликата между двата края на една линия.
Единият край показва ограничеността, вторият — безграничността.
В единия край е несъвършенството, а в другия — съвършенството.
Вглеждайки се в хората, живеещи в този свят, ще забележим, че не всички стоят в една и съща точка, а запълват цялото пространство от единия до другия край на линията. Без да се обръща внимание на факта, че днес светът преминава през етап на бурно развитие на идеите за равенство, в действителност благородството на душата и нейният божествен произход се игнорират. Има примери във всички сфери на живота. Човекът започва живота си като механизъм, като машина, но може да се развие и да се превърне в инженер. Ограниченията на кармата оказват въздействие само върху машината.
Кармата въздейства върху различните души по различен начин.
Законът на кармата е личен за всеки човек.
Онова, което за един е грях, за друг може да бъде добродетел.
Онова, което е правилно за един, е неправилно за друг.
В съответствие с този закон всеки човек среща своята собствена карма.
Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“
Leave a Reply