Един от най-добрите учители в живота се оказва смъртта. Никой човек и никоя ситуация не могат да ни научат на толкова много, колкото смъртта.
Въпросът е – ще чакаме ли до онзи последен момент, за да може смъртта да се окаже наш учител?
Всеки път, когато имаме проблем с нещо, да си помислим за смъртта.
Не би следвало смъртта да ни отправя предизвикателството да живеем с пълна сила.
Защо ни е да чакаме, докато ни бъде отнето всичко, преди да навлезем дълбоко в себе си, за да достигнем до върховния си потенциал?
Приемаме за даденост любимите си хора, че са там и че ще продължат да бъдат там с нас. Ами ако умрат? Ами ако ние умрем?
Животът би бил съвсем различен, ако знаехме, че сме с тях за последен път.
Смъртта е най-великият учител в целия живот и мисълта за нея не е нездрава мисъл.
Какво правим с живота си? Ето това ни пита смъртта.
Но кой живее на такова ниво на осъзнатост?
Има една история за велик йога, който твърдял, че във всеки момент от живота си имал чувството, че над главата му е увиснал меч, окачен на тънка паяжина. Той прекарвал живота си със съзнанието, че е толкова близо до смъртта.
Всички ние сме толкова близо до смъртта. И всеки миг е от значение.
Въпросът не е какво правим, а колко често го правим. Излизаме навън хиляди пъти, но колко пъти сме го оценявали истински? Как усещаме дъжда? Какво ни пречи да се радваме на живота?
Ако живеем живота си докрай, няма да имаме последни желания. Ще сме ги преживели във всеки един момент. Само тогава наистина ще сме изпитали живота и ще сме освободили онази част от нас, която се страхува да живее. Няма причини да се боим от живота.
Онова, което вдъхва смисъл на живота, е желанието да го преживеем. Не става дума за определени събития, а за волята да изживеем събитията в живота.
Ако си представим предизвикателството да живеем така, сякаш това е последната ни седмица, умът ни може да изтласка на повърхността всякакви видове подтиснати желания.
Животът не бива да се прахосва. Той е истински безценен. Тъкмо смъртта прави безценен живота.
Недостигът прави нещата ценни.
Страхуваме се от смъртта, защото жадуваме живот.
Мъдрецът осъзнава, че смъртта му дава нещо, а не му отнема нищо.
Смъртта дава смисъл на живота. И ще се научим да ценим този живот, а не да го прахосваме.
Нека преживяваме живота, който ни се случва, а не който искаме да ни се случва…
Из кн. „Отвързаната душа“ (Майкъл Сингър)
Leave a Reply