Толкова много хора съдят себе си и другите сурово, а слабо разбираме целия процес на осъждането.
Осъждането възниква като мисъл, като поредица от думи в ума.
За много хора осъждането е главна тема в живота им, при това болезнена. Реакцията им на всички ситуации е да се интересуват какво в тях не е наред.
Как се работи с тази болка от осъждането?
Дай си сметка за осъждането, когато то се появи. Позволи му да дойде и да си отиде.
Понякога помага, когато му дадем име. Например, ако осъждането ти напомня за някого от миналото, може да го назовеш този някой: „Благодаря, мамо“. „Ценя мнението ти, татко“ и др.
Съденето е една предварително записана лента, нещо чуто от миналото, което се превърта в ума ни отново и отново.
Опитай да гледаш на осъждането с чувство на хумор.
За да осъзнаем ума ни, който съди, е нужно да отворим сърцето си и да простим.
Предлагам ти следното упражнение:
Седни на спокойно и тихо място, дай си време и пространство за теб и виж колко присъди ще се появят, когато започнеш да мислиш за тях. Отброявай всяка една.
И прекарай плодотворен час на медитация като просто разбираш съдещия ум – поредица от думи и мисли, от мисли и думи. И нищо повече!
Leave a Reply