Тялото реагира на екстремни преживявания, като освобождава стресови хормони. Те често биват обвинявани в последващите заболявания.
Стресовите хормони са предназначени да ни дават силата и издръжливостта да реагираме на извънредни обстоятелства.
Хората, които предприемат определени действия, за да се справят с някаква катастрофа, започват да спасяват другите, използвайки стресовите си хормони за целта, за която са предназначени и затова рискът да бъдат травмирани е много по-нисък.
Безпомощността и обездвижването спират хората да използват стресовите си хормони в своя защита. Когато това се случи, хормоните им все още се отделят бурно, но действията, които се предполага, че трябва да предизвикат, са възпрепятствани. В крайна сметка моделите на активиране, които е трябвало да подпомогнат справянето, се обръщат срещу организма и постоянно захранват ненужни реакции от типа „бий се или бягай“ и „замръзни“. Тази непрестанна реакция на тревога трябва да бъде прекратена. Тялото трябва да си възвърне основното си състояние на безопасност и спокойствие, от което може да се мобилизира, за да се задейства в отговор на истинска заплаха.
Най-добрият начин за преодоляване на вкоренените модели на подчинение е да се възстанови физическата способност за ангажиране и защита.
из: „Тялото помни“ (Бесел Ван Дер Колк)
Още по темата тук:
Leave a Reply