Да живееш живота си и да си в мисията си е нещото, към което почти всеки човек се стреми. Да си купиш апартамент, кола, вила, да отгледаш две деца, да имаш работа, която да те удовлетворява и добро възнаграждение за нея, добри приятели, добро здраве… – колко му трябва на човек!
Но случва се така, че сякаш всичко, за което си мечтал, си го постигнал, имаш го, а вътрешния ти плам, тръпката по живота ти сякаш я няма. Нямаш мотивацията да ставаш всяка сутрин и да гориш в това, което се захванеш, не усещаш смисъл. Сякаш няма към какво да се стремиш. Някаква дълбока празнина се е настанила вътре в теб. Познато ли ти е това чувство?
Да имаш Висша цел е нещото, което запълва вътрешната ти празнина.
Какво е Висша цел?
Не е задължително да е нещо глобално – да отриеш лек за рака, да спасиш всички гладуващи, да създадеш приют за кучета…
Да имаш Висша цел да помогнеш на някой да се чувства добре, да се чувства щастлив, да се почувства по-малко самотен.
Да имаш Висша цел е да гледаш на живота си, на проблемите си като от върха на планина – да осъзнаваш колко дребни са лутанията на малкия ти ум, “въртележките” в тялото ти, в чувствата ти.., усещайки се като малка част отт голямото, от космичното, от вселенското.
Да имаш Висша цел е да помагаш на хората буквално – на възрастен да напазаруваш, да се погрижиш за болен – родител, дете, приятел, съсед…, да кажеш добра дума на някой, изгубил вяра в себе си.
Да има Висша цел е да даряваш пари на бедни, нуждаещи се, да подпомагаш строенето на училища, детски градини, църкви, да спасиш бездомно куче, коте…
Да имаш Висша цел е да откриеш мисията си, да бъдеш удовлетворен от работата си, да я обичаш, за да допринасяш всеки ден частичка от себе си за общото благо.
А ти, с какво би допълнил този списък, как търсиш и откриваш твоята Висша цел?
Из книгата „Как да управляваме емоциите си“
за поръчки тук: