Когато гневът се използва в негативен смисъл – като разрушаване, като нещо деструктивно, гневният човек е като ковач с пирони по стена. Остава дълбоки бразди, дори да извади след време пироните.
Когато се търси ползата от гнева, той би могъл да се превърне в добър учител, като “урок”, който носи познание.
Всеки гняв започва от някаква случка и се надига от появилите се на мига мисли, породени от точно тази случка. Има връхна точка и последващ спад.
Ако знам, че този цикъл е пагубен за мен, не ми харесва или просто искам да мога да се владея, процесът на промяната става възможен за мен. Защото знам, че не искам да продължавам по стария начин.
Едно упражнение помага да се видиш отстрани и да постъпиш по нов начин, когато усетиш, че в теб започва да се надига гнева:
Представи си, че не на теб, а на някой друг човек, се случва нещо кофти – някаква неприятна ситуация и последващ я гняв. Погледни се отстрани и си кажи:
1. “Ако бях на твое място, щях да се чувствам…….” и отговори каквото ти идва в тази конкретна ситуация.
2. “Ако бях на твое място, щях да кажа….” и отговори какво ти идва.
3. “Ако бях на твоето място, щях да постъпя…” и отново отговори каквото ти идва.
Като се погледнеш отстрани, това дава възможност бушуващите емоции в момента да се успокоят. Дава възможност да проявиш малко търпение и да осмислиш по нов начин ситуацията. Тази техника помага да се разсеят силните емоции и оттам – да се преобразуват.
Най-добрият вариант е тази нова преобразувана енергия да се насочи към творчество.
Непреобразеният гняв става хроничен и част от живота на човек, който винаги намира начин и повод да се чувства тъжен, нещастен, наранен, депресиран, самотен. Зад гнева стои болка, разочарование, изолация.
Човек се чувства често гневен, когато няма любов в живота си, която да го преобрази и омилостиви.
Поръчайте КНИГА „Как да управляваме емоциите си“
Още по темата на http://Курс НЛП
Leave a Reply