В гещалттерапията съществуват няколко механизми, които представляват психологически защити. Всеки от тях ни служи като един здрав начин за приспособяване към социума, но когато се фокусираме прекалено в тях, стават нездрави, невротични и ни пречат.

 
Сливане (конфлуенция)

При този защитен механизъм  човек  се слива с околния свят, става едно Аз с Другия (другите).

Когато е по здрав начин, се получава симбиоза – бебето се слива с майката, когато е в корема й, влюбеният човек се слива с обекта на любовта си и така се потапя в това хубаво чувство на влюбеност се превръща в Аз-дете и Другият – Майка му или Баща му.

Когато е по нездрав начин, човек губи собствените си граници – къде съм аз, къде е Другия (Другите). Какви са моите лични желания, мои ли са или на Другия. Толкова съм се слял с другия, че забравям кой съм аз и какви са моите нужди. От една страна на човек му става удобно да живее така – липсва поемане на отговорност, защото някой друг го прави вместо него, от друга страна, започва да се обезличава.

 

Има една история, която онагледява защитния механизъм сливане метафорично.

„В голям и китен двор се извисявало прекрасно черешово дърво. На един от клоните му била вързана люлка и там малко детенце прекарвало времето си. Когато му омръзвало да се люлее, момченцето започвали да се катери по дървото и да се премята.

Минали се обаче двадесет години и момченцето се превърнало в мъж. Сега той самият вече бил създал семейство, за което да се грижи. Ето защо нямал време да идва при дървото. Въпреки това, когато един ден се появил, черешата разцъфнала от радост.

– Ела, да си поиграем, както някога, приканила своя приятел тя. Аз те обичам, ти ми липсваш.

– Е, какво ме обичаш, какво ти липсвам, вече не ми е до игри. Имам семейство, което трябва да изхранвам и спешно се нуждая от пари.

– За жалост, аз не мога да ти предложа пари, но скоро ще дам плод. Обери го и го продай на пазара. Все някой лев ще спечелиш – предложило дървото.

Мъжът се съгласил и когато черешите узрели, той веднага ги откъснал и продал. След този ден обаче дървото не го видяло дълго време. Появил се чак след няколко години и черешата пак се развълнувала.

– Аз те обичам, ти ми липсваш, защо не идваш по-често?

– Е, какво ме обичаш, какво ти липсвам ,трябва да построя нов дом. Родиха ми се още деца и се нуждая от по-голяма къща – рекъл мъжът.

– Извинявай, че не мога да ти дам всичко, от което имаш нужда, но ти предлагам клоните си. Отсечи ги и ги използвай, за да съградиш жилище, предложила черешата.

Мъжът се замислил и решил да приеме предложението. Хванал брадвата и само след миг първите клони на дървото вече били на земята. Така само за ден той го лишил от великолепната му корона, но вече имал с какво да построи дома си.

Минало се пак много време. Дървото вече не било царствено, както някога, но все така с надежда очаквало неговото пораснало момче да го навести и да му отдели време. И чудото станало. Един ден другарят му се появил отново.

– Аз те обичам, ти ми липсваш, защо не идваш по-често? – казала черешата.

– Нямам време! Нуждая се спешно от сал, с който да разходя децата си и да им покажа широкия свят – рекъл мъжът.

– Извинявай, но не мога да ти предложа нищо такова. Но все пак, ако отсечеш стеблото му, можеш да си направиш сал.

– Прав си, така ще сторя – зарадвал се мъжът и се захванал на работа.

След като си направил сал, мъжът се втурнал да обикаля света и забравил за дървото. А голото пънче, което останало от него, продължило да го чака и да се надява, че пак ще се срещнат.“

 

 Дефлексия

Под дефлексия се разбира бягството от реалния контакт, когато се запазват само външните атрибути на взаимодействието при липса на вътрешно съдържание. Този механизъм се използва за снемане на емоционалното натрупване, което съпровожда всеки реален контакт. Обичайна форма на дефлексия са прекаленото говорене, избягването на прекия поглед в очите на събеседника и др.

При дефлексията човек не може да приеме нищо от Другия (Другите) – негативното, водещо до тревожност, но и спира приемането на позитивното, което идва към него. Все едно слънцето го огрява с лъчите си, но не може да го стопли. Има бариера между човека и външният свят.

 

Една басня на Езоп олицетворява дефлексията. Нарича се „Лисицата и гроздето“: В един прекрасен слънчев ден, премряла от глад лисица минала покрай едно лозе, отрупано с огромни гроздове.

– Страхотно грозде! – казала си тя – Сега с един скок ще си откъсна от него и ще утоля глада си.

Лисицата подскочила, но гроздовете били толкова на високо, че не успяла да докосне никой от тях. Решила да се засили и да пробва отново, ала пак не успяла да достигне гроздето. Ядосала се лисицата, ала нямало какво да стори. Затова само навирила нос и рекла:

– Това грозде е кисело! Изобщо не си струва да му обръщам внимание. – и продължила по пътя си.“

Еготизъм

При този защитен механизъм  има комуникация, но няма общуване. Сякаш се говори на различни езици. Човек може да твърди, че ви разбира, но в действително вие не усещате това в същия този момент.

„Възрастна двойка празнува 50г. златна сватба. Докато закусвали заедно, жената си мислела: „От 50г. съм се съобразявала със съпруга си и съм му отстъпвала хрупкавата горна коричка на хлебчето. Днес аз я искам.“  Тя си намазала горната кора на хляба с масло, а останалата част дала на съпруга си. Обратното на очакванията й, той се зарадвал, целунал й ръката и казал: „Мила моя, ти току-що ме зарадва много. Вече 50г. аз не съм ял долната половина на хляба, която най-много обичам. Винаги съм мислил, че тя трябва да е за теб, защото ти много я обичаш.“

 

 Интроекция

При този защитен механизъм  човек приема чуждите мисли, чувства и желания, без да ги оценява, като направо ги „гълта“, без да ги дъвче.

Когато е по здрав начин, може да бъде адаптивна форма на поведение. Например, малкото дете трябва да се научи да не бърка в контактите, какво не трябва да слага в устата си и др. Човек се учи да осъзнава собствените си желания, отделяйки ги  от очакванията, желанията и чувствата на други хора, учи се да поема отговорност за собствените избори.

Когато е нездрав начинът,  точно както непреработената храна не може да бъде усвоена от организма, некритичното възприемане на мисли, чувства и желания, “глътнати нацяло”, само защото ги е казал авторитет, натоварва човека с тежък товар. Такива вярвания живеят вътре в човека и го управляват.

Така както и при сливането, и интроекцията не позволява да се осъществи нормален цикъл на контакта. Ако при сливането няма граница между организма и средата, то при интроекцията тази граница преминава вътре в самия организъм и не се осъзнава от него. Често с интроекцията е свързана и употребата на думата “трябва” (например, трябва да съм скромен). За да илюстрира механизма на интроекция, Пърлс прави аналогия с процеса на храносмилането. Човек трябва да получава храна от външната среда, той я преработва, смила, което му е нужно усвоява, а ненужното изхвърля. Усвоената храна става част от организма. Ако парче храна е глътнато без дъвкане и без желание за ядене, то се нарушава целият процес на храносмилане. Процесът на психологическата асимилация е сходен с този физиологичен процес.

Има една история от Хорхе Букай, в която се разказва за слон от цирка, който цял живот е бил окован за дървен кол. Когато пораснал, слонът можел да изтръгне кола, но не го правел, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък. И  си останал с това вярване.

 

Проекция

 

Механизмът на проекцията е противоположен на интроекцията. Ако при интроекцията субектът пренася вътре в себе си нещо, което принадлежи на външния свят и не може да отдели това нещо от самия себе си, то при проекцията нещо вътрешно, принадлежащо на субекта, се пренася навън, във външния свят. Човек приписва на околните своите собствени мисли и чувства. Човек не вижда наоколо нищо, което го няма в главата му, в представите му за околния свят. Проектирайки човек нарушава границата между себе си полето на околната среда така, че влиза в контакт не с външния свят, а със самия себе си.

 

Има една история, която онагледява този защитен механизъм:

„Веднъж привечер един селянин седял на прага на бедния си дом, наслаждавайки се на прохладата. Наблизо минавал път, водещ към селото. По него се задал  човек, който, като видял стареца,  си помислил: “Този човек е много мързелив, той нищо не  работи през целия ден и само седи на прага на дома си.”

Малко по-късно се задал  друг пътник. Той си помислил: “Този човек е някакъв  Дон Жуан. Седи си, оглежда  преминаващите жени и ги задиря”.

И накрая се задал един дървар, който пък си помислил:  “Този човек е много трудолюбив. Той е работил усилено целия ден и сега се радва на заслужена почивка”.

… В действителност ние нищо не можем да кажем за селянина, който седи на прага си, защото не го познаваме.

Но  можем да  кажем  много за тримата пътници: първият бил мързеливец, вторият – женкар, а третият – много трудолюбив.

Всичко, което казваме – всъщност говори за  нас; особено когато става дума за някой друг.

 

  Ретрофлексия

При ретрофлексията човек влиза в контакт с околната среда, но след това връща върху самия себе си онова, което е било насочено навън. Емоциите, реакциите, действията, които са предназначени за други хора, променят посоката и се обръщат към субекта. Ретрофлексията възниква тогава, когато по някакви причини човек не може да реагира на натрупаните в него емоции. Например детето, обидено от родителите, не може да прояви гнева си и е необходимо да го потисне. Но енергията на гнева не изчезва, а само променя своята посока, превръщайки се в автоагресия, а след това в чувство за вина.

Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг, освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее. За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди лева. Попитал я какво значи това.

– Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме. Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла. Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот.
Изпълнило го огромно щастие.

– Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?

– О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите…

 

В  поведението на човек обикновено може да се наблюдават няколко механизма за прекъсване на контакта.

 

 

 

 

 

Поръчайте  КНИГА „Как да управляваме емоциите си“