Особен тип избягване на отговорността често се наблюдава при хора (по принцип хистерични личности), които отричат отговорността, като преживяват себе си като невинни жертви на събитията, които те сами (неволно) са задействали.
Друг начин за отърсване на отговорността е да си временно „не на себе си„. Има хора, които влизат във временно ирационално състояние, в което може да действат безотговорно, защото не са отговорни, дори и пред себе си – за поведението си. И по този начин „загуба на контрол“ не е резултат от психично разстройство, а е резултат от вторични печалби –
САМОИЗМАМВАЩО ИЗБЯГВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ.
Отричането на отговорността, а оттам – загубата на контрол – предлага и друго често срещано
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ – ОБГРИЖВАНЕ
ИМА ХОРА, КОИТО ТОЛКОВА МНОГО КОПНЕЯТ ДА БЪДАТ ОБГРИЖВАНИ, за бъдат хранени, да бъдат „дундуркани“ по най-различни начини от всички около тях, че за да постигнат тая цел, „губят контрол“.
„За да промени социалната си самота, човек трябва да срещне по-дълбока емоционална самота. Поемането на отговорност води и до отказване от вярата в съществуването на върховен спасител – изключително трудна задача за човек, който има това убеждение и който развива патологично зависим характер.“ (Ървин Ялом)