Вдишваме и издишваме, вдишваме и издишваме…

Събуждаме се и сънуваме, сънуваме и се събуждаме…

Ден и нощ, нощ и ден… Ин и ян…

Полярността ни е нужна, няма добро без зло, няма светлина без тъмнина. Две неща – два полюса, които са едно и също нещо.

Когато вземем решение, ние сме в конфликт – взели сме една от две вероятни възможности. Казвайки Не на нещо, ние се разкъсваме от това какво се крие под неосъщественото Да. Отказваме се от една възможност, за да разгърнем друга….

И така все нещо ни липсва…

Напрежение – отпускане,

Даване – получаване;

Добро – зло;

Смирение – егоцентризъм;

Всичко е дуалност.

Най-смисленото нещо е погледът навътре – в нас.  Признаването – имам светла част вътре в мен, с която се гордея, но имам и тъмна част и това е моята сянка. Колкото по-искрени сме със себе си в осъзнаването на сянката си, толкова по-здрави сме. Неистината ни разболява.

В един човешки живот можем да обиколим целия свят, да опознаем хиляди кътчета природа, държави, градове, паметници… Но цял един живот не стига да опознаем самите себе си, да осветим всяко едно кътче вътре в нас.

Можем да изследваме космоса, да изучим ядрената физика, висшата математика, генното инженерство, но цял един живот на стига да разбираме себе си.

Обединяването на противоположностите ни прави цели, единни. И сянката спира да бъде нещо външно – интегрирали сме я вътре в нас.

Основната мисия и цел на нас, хората е осъзнаване и себепознание.

Психотерапията е мощен инструмент за изграждане на навик човек да се вглежда навътре в съзнанието си и да свиква да опознава себе си.

Още по темата на http://Курс НЛП

 

 

 

https://www.youtube.com/channel/UCAHEs7l0KRuzQ8Vg7K8Atvg

---

КНИГА