Всичко, което изживяваме, е едно послание. Животът непрекъснато ни „говори”. „Езикът на живота” е най-важният „чужд език”, който би трябвало да научим. Ако усвоим този език, сме се научили да разбираме нашия живот и да се справяме с него Животът ни казва на неговия език, как можем да бъдем щастливи. Да живеем действително е наше призвание и самият живот е път на посвещаване, нашата собствена пътека, по която вървейки се учим.
Нашият живот е огледалото на нашето съзнание.
С нашето съзнание създаваме нашия свят, а чрез „езика на житейските обстоятелства” животът ни показва, какво сме създали. В основата си всичко, което ми се случва, е послание, тъй като всичко отразява настоящата ми битност и ме приканва да живея в съзвучие със себе си. Тъй като съм част от живота, животът непрекъснато е във връзка и общуване с мен.
Животът непрекъснато ми „говори”, но не на един единствен език, той живо ми показва на всички нива, как изглеждат нещата в действителност .
Моята задача е да разпозная живота, да го разбера и да бъда в хармония с него. Животът е отворен и разбираем, преди всичко жив! Посланието на живота в действителност не е чужд език, а отражение на моето битие.
Моята кола също не ми „говори”, но ми показва, колко бензин имам още, колко масло и колко бързо карам, какви са оборотите на двигателя и т.н. Тя има различни „уреди за индикация”. Трябва само да вземам под внимание показанията им.
Същото е и с живота. Животът ти изпраща или: предложение, шанс, възможност, „знак с ръка”, подкана, подтик, предупреждение, напомняне, побутване, ритник, удар на съдбата, кризи, „допълнителни уроци”, житейско крушение или потвърждение, подкрепа, одобрение.
Колкото повече се впускам в живота, колкото „по-надълбоко нагазвам” в бурната река на живота, толкова по-силно усещам „течението”, толкова по-силно усещам също, че то ме носи. На всички нива непрекъснато получаваме послания, но не винаги ги улавяме, тъй като сме непрекъснато заети и все нещо отклонява вниманието ни и сме заети. При това можем да доловим различни нива на времето:
• АЗ СЪМ в непосредствено съ-звучие с живота.
• Мисля и ще знам миг по-късно дали е „правилно” или не.
• Ако е правилно, ще усетя скоро след това чувство на задоволство, радост, здраве.
• Ще го изживея по-късно на енергийно ниво като енергия, мотивация, качество на живота.
• Ще го изживея видимо след известно време като събитие, случка, житейско обстоятелство впечатление обстоятелство, като нещо, среща, процес.
• Ще си го спомня още по-късно като минало, спомен, младост, като било, като отминало. Посланията на живота достигат до нас чрез различни посредници:
• То е като телепатия на нивото АЗ СЪМ, съпреживявам го непосредствено, без отлагане във времето, ако съм АЗ – САМИЯТ СЕБЕ СИ.
• Животът изпраща посланието и по телефона, това е менталното ниво, тогава също го и знам.
• Животът ми го изпраща също по радиото, тогава чувам нещо, чрез някого другиго, получавам информация.
• Животът ми го изпраща и по телевизията, тогава го изживявам посредством едно Ти, посредством някого другиго.
• Животът ми го изпраща още и като колет. Това са житейските обстоятелства, станалите видими събития, неща, срещи, случки, процеси, впечатления.
• Мога по-късно да пусна всичко това на видеото, мога да изгледам „записките” на живота, например чрез връщане към минали ситуации или предишни животи.
• По всяко време мога да направя посланието видимо и чрез тестове.
• Мога да накарам да направят видимо посланието и като символ, рисунка, сън и т.н. Важното е не само да осъзнаем посланието и извода, но и да ги последваме.