Всеки кон си мисли, че неговият товар е най-тежък.
Томас Фулър
Ако човек се занимава с йога или някакви методи за развитие на свръхспособностите, той би могъл с усилие на волята да „изключва“ рецепторите за болка и да не реагира изобщо при нараняване на тъканите на тялото си. Можем да видим такива хора по телевизията в предаванията за непознатата Индия и другите страни от Изтока.
Какво означава това? Това означава, че човекът е по-съвършено създание от амебата. И че може да реагира по различен начин на един и същ дразнител. И реакцията му зависи от това какви мисли и нагласи има в главата си. Тоест, в една и съща ситуация различните хора могат да имат абсолютно различни реакции.
Вика ви например началникът ви и ви нахоква по повод на работата, която сте извършили. При това, вие сте убедени, че сте направили всичко, както трябва, и че той просто не е разбрал защо резултатите са такива. Какви са евентуалните реакции на този необоснован сблъсък:
- • втурвате се да спорите и разпалено да доказвате, че сте действали правилно, минавайки границите на добрия тон;
- • оправдавате се вяло, а след това притаявате обидата си и започвате да си мислите да си потърсите друга работа, където ръководството е по-разумно;
- • премълчавате си, чувствате се силно обиден и след това дълго време преживявате случилото се;
- • премълчавате и след това дълго време се упреквате, че не сте успели да представите работата, която сте свършили, както трябва;
- • опитвате се да поспорите малко с началника, а след това дълго коментирате с колегите си, че „нашият е съвсем изкуфял, нищо не разбира“;
- • премълчавате, съчувствайки вътре в себе си, заради некомпетентността му, на човека, който заема мястото на ръководител и би трябвало да се ориентира в работата;
- • премълчавате и пропускате всички нападки покрай ушите си с разбирането, че началникът ви очевидно отново има неприятности вкъщи и има нужда да разреди върху някого натрупалото се напрежение, а тъкмо днес е ваш ред да поемете емоционалната му помия;
- • премълчавате, като вътрешно малко се дразните от това, че заради всичките тези празни приказки на началника не можете продължите да слушате предаването на мача по радиото;
- • просто не обръщате внимание на тази нелепа случка, защото цялото ви внимание е насочено към следващата ви задача и нямате време за глупости.
Както виждате, реакциите на една и съща ситуация са различни. Как ще реагирате в подобна ситуация, породена от явна несправедливост? Дали ще се хвърлите в бой за справедливост и ще понесете големи емоционални (а и финансови) загуби? Дали ще се обидите и ще се затворите в себе си (не могат да ме оценят!)? Дали ще започнете да се упреквате за някакви свои недостатъци? Или ще оставите човека да се „себеизрази“, без да се впечатлявате особено от нелепите нападки?
Повечето хора несъзнателно реагират негативно на несправедливостта и с това допринасят за напълването на „резервоара“ си за негативни преживявания. Но дали е задължително да се реагира негативно? Някои успяват все пак да реагират по различен начин – спокойно и без емоционални загуби. Защо те са направили такъв избор, а вие друг?
Най-вероятно причините за това са стереотипите на поведение (несъзнателни програми), които сте получили от околните. Ако сте израсли в среда, в която хората обикновено са реагирали на неприятните ситуации, използвайки обиди или създавайки конфликт, вие избирате същия тип реакция, без да се замислите за последиците от избора си. Ако родителите са се карали шумно по всякакъв повод, най-вероятно и детето ще избере този тип реакция. Спомнете си, че „Крушата не пада по-далече от дървото“.
Ако родителите са били възпитани и никога не са повишавали тон, най-вероятно и детето няма да има склонност към публично изясняване на отношенията.
Вие повтаряте несъзнателно стереотипа на поведение на някой от значимите за вас хора. А след това се нервирате много и дори изпитвате наслада от това, четете различни книжки (подобни на тази) с надеждата да намерите подход да промените обичайния ви начин на реагирате на нещо, което не съвпада с вашите очаквания. Но този начин не е в книгите, а в главата ви, само че нея трябва да я използвате съзнателно (а не мислейки единствено за храна и целувки).
Между външния дразнител и реакцията ви има известен недоловимо кратък промеждутък от време, когато подсъзнанието ви подсъзнанието ви избира стандартната реакция, която съответства най-добре на момента и обстоятелствата, в които се намирате.
Например, ако човек е загрижен за много болен негов близък (дете, роднина), най-вероятно ще пропусне покрай ушите си несправедливите упреци на началството. Струва ли си да обръщате внимание на някаква глупост, когато имате къде по-сериозни грижи? Подсъзнанието му ще избере друг начин да реагира с разбирането, че няма никакъв смисъл да разпилява жизнените си сили за преживявания по повод на несправедливото отношение на началството, защото те и без това не са достатъчни, за да помогне на близкия му човек.
Излиза, че реакцията ни на външните дразнители зависи не от нас, а от някакви несъзнателни нагласи или други вътрешни механизми. А къде е все пак разумният, съзнателният човек? Дори е неудобно да се напише къде.
Общо казано, имате пълното право да избирате каквато и да било реакция. Можете по навик да вдигате скандали, да се обиждате или да се отдадете на самоизяждане, без да имате сили или воля да промените този начин на реакция. Имате право на такъв избор, само не забравяйте да си сложите шапка с надпис „Амеба“ – именно такава е ролята ви в цирка на живота.
Ако искате да станете съзнателно същество, започнете да се учите да подбирате реакциите си на ситуациите, при които вашите очаквания се рушат. Изберете реакцията, която ще ви свърши работа и няма да доведе до запълване на „резервоара“ ви за негативни емоции с произтичащите от това нерадостни последици.
Как да направим това? Преди всичко, трябва да вземете съзнателно решение да промените начина си на реагиране. Това прилича много на един от начините за отказване от идеализациите, който вече разглеждаме – със силата на волята се отказваме от негативните емоции.
И така, през първия етап вие взимате решение, което гласи приблизително следното: „Ако следващият път Иван Иванов се държи просташки или говори глупости, ще се отнеса спокойно към неговите нападки.“
А след това предстои да се научите да се концентрирате върху момента, който свързва постъпващата информация и емоционалната ви реакция. И не просто да се концентрирате, а и да удължавате тези моменти. Учете се да използвате „спирачка“, особено ако сте „бързак“ и първо реагирате, а след това мислите.
В тази препоръка няма нищо ново, вече сте чували как може да се прави това, но не сте му отдавали значение, наслаждавайки се на обидата или на гнева си. Да си припомним тези простички съвети
- • преди да отговориш, преброй наум до пет;
- • направи дълбоко вдишване и издишване, а след това отговори;
- • мислено благодари на човека за думите му, а след това отговори.
Ако се научите да се възползвате от тези прости правила (или някое от тях), броят на негативните ви емоции рязко ще се намали – ще успеете да помислите дали има смисъл да влизате в конфликт и да се обиждате. И не е изключено да вземете решение да не пилеете нервите и здравето си за такива реакции, разбира се, ако те не са ни необходими просто за удоволствие, но за това ще говорим в следващата глава.
Тези препоръки имат една характерна черта – не трябва да се чака да се случи нещо неприятно, за да ги приложи човек (само ако не влизате в конфликти на всеки пет минути). Трябва да се научите да забавяте ответната реакция във всички случаи, дори при абсолютно неутрални ситуации от рода на въпрос от страна на продавача в магазина колко грама салам да ви отреже.
Поемете си дъх, издишайте и тогава му отговорете, дори и след вас да има опашка. Все пак, никой не знае, че сте гореща натура, а не човек със спирачки. Може пък да сте от скандинавските страни и подобна забавена реакция да е нормална за вас.
Тренирайте се във всякакви ситуации (изключвайки, може би шофирането) да увеличавате паузата между обръщението към вас (или подаването на информация) и реакцията ви. И тогава в момента, когато получавате негативна информация, ще бъдете готови да задържате реакцията си, което, най-вероятно, ще направи отговорът ви по-разумен и по-малко негативен.
По този начин ще промените стандартната си реакция и идеализацията ви ще престане да диктува поведението ви.
Когато се научите да контролирате реакциите си, евентуално също толкова съзнателно ще започнете да намалявате времето за реакция, достигайки до много кратък момент. Но това се отнася за бъщето, а засега ви очаква тренинг за забавяне на отговорите ви, особено ако негативните ви емоции са ви затиснали и вие бихте желали рязко да намалите броя им.
Ако не приемате този начин, потърсете нещо друго.
Александър Свияш – „Как да живеем разумно“