Да идеализирате означава да отдавате прекалено, преувеличено, извънредно голямо значение на някой важен за вас аспект на живота. Преувеличаването се проявява в това, че вие изпитвате продължителни негативни преживявания, когато реалният живот не съвпада с вашите очаквания.
Идеализация възниква например тогава, когато в представите ви съществува някакъв идеален модел за начина, по който трябва да се държи мъжът (или жената), детето, някой познат, началник, подчинен, представител на властта и т.н. Вие знаете как трябва да се държи този човек. А той се държи не съвсем (или съвсем не) така, както очаквате, т.е. той не съответства на идеала, който съществува във вашето въображение.
Поведението или постъпките му не съответстват на вашите очаквания. Пo тази причина ставате агресивни и се опитвате да го принудите да постъпва така, както вие смятате за правилно. Или изпадате в тъжно настроение, или отчаяние поради това, че се държи неправилно. И в двата случая вие не приемате този човек (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действителност, защото той не съответства на идеала, който съществува във вашето въображение.
Могат да бъдат идеализирани не само отделни хора, но и различни ситуации в света, който ни заобикаля. Например, правителството се държи неправилно и води страната към задънена улица. Политиците мислят само за себе си и не се грижат за народа. Религиозните екстремисти са се побъркали и не се спират пред нищо, борейки се за абсурдните си идеи. Животът е несправедлив, много хора страдат зарадо войни и катастрофи и т.н.
Самите вие можете да станете обект на идеализация, ако сте недоволни продължително време от външността си, способностите, постъпките или от нещо друго у себе си. Вие знаете какъв човек трябва да сте, но действителността не съвпада с тези очаквания – и това ако не е повод за страдания!
Подобни идеализации, които тровят живота ни, се срещат непрекъснато. Пo-нататък ще ги разгледаме по-подробно.
Идеализациите са явни и скрити
Когато говорим за явни идеализации, имаме предвид случаите когато нещо в този живот предизвиква у вас продължителни терзания (или други негативни чувства). Това може да е всяко нещо, за което се сетите: работата, жилището, телевизионно предаване, правителството, началникът или някой колега, тъщата, жената или мъжа, детето, любимият човек, нечия външност, вие самите.
Ако има някакъв обект, който непрекъснато ви дразни, това oзначава, че го идеализирате, т.е. отдавате му прекалено голямо значение. С други думи, вие знаете какъв трябва да е този обект. Но той не е такъв и затова сте недоволни.
Няма значение дали демонстрирате открито разочарованието си и или го криете старателно от околните. Важното е, че продължително време изживявате вътрешен протест и не можете да направите нищо за това.
Вторият вид е скритата идеализация. Имаме предвид случаите, когато не изпитвате непрекъснато недоволство по отношение на някаква ценност. Понякога дори не подозирате, че имате някаква много значима идея, свързана с вас или с други хора.
Ако обаче тази идея бъде засегната по някакъв начин, душата ви непременно ще бъде разтърсена от недоволство, агресивност или ще усетите пълната безсмисленост на съществуването си. Например, възможно е да ви стане ясно, че не можете да си представите живота си без любимата си работа или без семейството си. Toгава, когато сте ги имали, дори не сте се замисляли колко са важни за вас тези ценности. Но когато сте ги загубили, сте усетили прекалено силно значението, което имат за вас. Излиза, че скрито сте ги идеализирали.
Например, живеете си спокойно и нямате никакви претенции към хората. Но не щеш ли, на гости ви идва далечен роднина. Изведнъж откривате, че той мляска силно по време на хранене (постоянно яде чесън, не се мие, употребява неприлични изрази и т.н.). За него това си е естественият му начин на поведение, но вие сте подложени на голям стрес. Оказва се, че сте имали скрита, но много значима идеализация за начина, по който хората трябва да се държат по време на храненен (какво да ядат, колко често да се мият и т.н.). Тъй като не можете да изгоните роднината си току-така, вие изпадате в задълбочаваща и стресова ситуация, особено ако той реши да поостане у вас за една две седмици. Условията са се променили и скритата ви доскоро идеализация се е измъкнала навън, т.е. превърнала се е от скрита в явна.
За да разберете кои са скритите ви идеализации, можете да си представите живота, като последователно премахвате от него различни ценности – конкретно какви ще разгледаме малко по-нататък. Ако липсата на някоя конкретна ценност не предизвика у вас никаква емоционална реакция, значи вие не я идеализирате, т.е. не й отдавате прекалено голямо (от гледна точка на Живота) значение.
Ако не можете да си представите живота си без тази ценност (работа, пари, чест, семейство, деца, секс, власт и т.н.), със сигурност я цените прекалено много. Може дори да не подозирате, че имате скрита идеализация дотогава, докато не попаднете в ситуация, в която значимата за вас идея по някакъв начин е засегната (например, свикнали сте с чистотата и изведнъж попадате за по-дълъг период от време в мръсна и неуредена среда, което предизвиква у вас задълбочаващи се негативни емоции).
Вие не позволявате на света да бъде различен
Думата „прекалено“ означава, че вие цените прекалено много сосбтвения си модел на начина, по който трябва да е уреден света. Например,че хората винаги трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не трябва да се обиждат помежду си и т.н.) и смятате, че по по-различен начин, в друг вариант, Животът не може да съществува. Вие знаете как трябва да изглежда светът и не можете да си представите, че той може да бъде и друг.
Идеализирайки, т.е., преувеличавайки значимостта на очакванията си, човек не може да допусне нещо да се случва не така, както на него му се иска. И изпитва прекалено силни негативни емоции.
Именно прекалените, защото малките ядове са напълно допустими. Например, ако нещо се случва не така, както вие смятате, че трябва, спокойно можете да помърморите недоволно, но малко и за кратко. Или дори да се поразвикате (желателно е в границите на благоразумната лексика) и дори да ударите с юмрук (по масата, разбира се.)
Но да изпадате в продължителни и прекалено силни състояния на афект по повод на несъвършенството (според вас) на някой от елементите на света, който ви заобикаля, не е добре. Тези прекалени емоции означават, че много държите на тази ценност и не допускате тя да бъде засегната.
Значи, рано или късно тази ценност трябва да бъде разрушена или да ви бъде отнета, за да не забравяте, че само Бог ни дава всичко и ни отнема всичко. А той ще ви отнеме тази ценност, защото сте недоволни от нещо в този свят. Защото този свят е създаден от Него. Значи, вие сте недоволни от него, т.е. извършвате грях и той ви показва къде грешите.
Не ви наказва, както се наказват робите, слугите или непослушните деца. А именно ви подсказва, възпитава, обръщайки се към вас като към разумно същество, което в този момент не разбира някои очевидни истини. И щом разберете какво иска да ви подскаже, то действията му върху вас моментално ще спрат.
Александър Свияш – Кн. „Как да живеем разумно“