Много хора нямат готовност да запазят спокойствие, когато баща им от самоуверен и енергичен мъж се превръща във вечно мърморещ пенсионер.
Мъжът няма готовност да вижда на мястото на веселата си, засмяна преди жена едно постоянно дразнещо се от грижи и болести същество.
Жената няма готовност да приеме, че на мястото на наперения младеж се е появил мъж, привързан към бирата и приятелите си.
Родителите нямат готовност да приемат, че на мястото на непослушните деца са се появили самостоятелно мислещи мъже и жени и т.н.
Ние се вкопчваме трескаво в предишните образи и нямаме готовност да приемем реалността такава, каквато е. Предишните образи пречат на новата реалност и пораждат претенции към нея, тъй като тя не съвпада с онова, което сме свикнали да виждаме преди. Дали е възможно това да се промени?
Естествено, с обективната реалност, т.е. с килограмите на жената или с любовта на мъжа към компютъра нищо не може да се направи. Остава ни единствено да се научим да ги приемаме, изразявайки се на езика на юристите, като форсмажорни, т.е. не зависещи от нас „обстоятелства, предизвикани от непреодолима сила“, каквито са ураганите, силните студове и други природни явления, с които дори не се и опитваме да се борим, въпреки че понякога ни пречат.
Как да се научи човек да се отнася спокойно към брачния си партньор, ако той се променя по не особено приятен за вас начин?
Приемете нов стандарт
Като начало трябва да приемете, че представата ви за околните хора, на която се базирате, е била нормална (стандартна) преди известно време – веднага, след като сте се запознали, когато сте били млади или или при някакви други обстоятелства, но преди много години!
Минали са години и много неща са се променили. Но вие, както и преди пазите представите си за ситуациите от преди време, т.е. на стандартите от миналото. Всички ние имаме множество остарели стандарти, при нарушаването на които изпитваме огорчение.
Свалете по-ниско летвата на претенциите си
Общата идея за промяната на стандарта е много проста: трябва рязко да свалите летвата на претенциите си към хората около (или към себе си) и тогава ще се окаже, че не всичко е толкова лошо, колкото ви се е струвало преди това.
Просто сте имали повишени изисквания, които са пораждат от неприемане на реалността. Сега сте свалили летвата на претенции (сменили сте стандарта) и основанията за негативни емоции са изчезнали. Въпреки че реалността си е останала такава, каквато си е била, просто вие сте престанали да се терзаете. А точно в това се състои отказването от идеализацията.
Този подход може да бъде използван винаги, когато имате някакво очакване по отношение на живота, наложено ви от обществото или от предишния ви опит и което е източник на продължителни страдания.
Това се случва, когато реалността вече се е променила, но ние се опитваме да видим света такъв, какъвто е бил някога си. Пример за такива стандартни убеждения са нагласите: „Жената трябва да има семейство“, „Мъжът трябва да е силен“ или „Мъжът трябва да храни семейството“, „Детето не може да расте без баща“, „Семейство се прави веднъж и за цял живот“ и други подобни.
Светът се е променил много от времето, когато тези убеждения наистина са отразявали реалността. Преди около сто години мъжете наистина обикновено са били силни и са хранели семействата, всички хора са живеели събрани в семейства и са отглеждали децата си.
Това, разбира се, е възможно, но първата крачка по пътя на промените е приемането на реалното настояще. И точно тук могат да ни помогнат новите стандарти, които вие сами си избирате за себе си. Важното е само новите стандарти да отразяват реалността, а да не са поредният плод на вашите фантазии.
Стандартът не е идеализация
Всъщност, понятието стандарт е много близко до понятието идеализация, но е по-тясно и е някаква част от нея. Стандартът отразява само промените, които стават в обкръжаващата ни среда. Трябва да съумявате да ги установите и да ги приемате като даденост, а не да се вкопчвате за предишните си идеали.
Препоръката за промяна на стандарта не е афирмация (според начина на използване). Нов стандарт се приема веднъж и завинаги (до следващата промяна). При това, не е необходимо да уговаряте себе си за дълго време, достатъчно е веднъж да се съгласите, че реалността се е променила и по-нататък да се базирате на нея.
Още веднъж за главното: не се вкопчвайте в илюзиите или спомените си, живейте в реалния свят и го приемайте такъв, какъвто е в действителност. И тогава няма да се наложи Животът да ви дава тъжните си уроци.
Александър Свияш – „Как да живеем разумно“