За да престанем за изпитваме силни негативни емоции, трябва да приемем вътре в себе си, че всичко, случващо се в живота, е клоунада на арената на цирка. Хората са клоуни и всеки се кълчи по свой начин. При което, колкото повече емоции и хъс проявява човек във всекидневния си живот, като негодува или поучава околните, като се обижда или влиза в някакви конфликти, толкова по-високо е професионалното му ниво като клоун. Макар че на арената има не само клоуни, но и илюзионисти, които правят така, че всичко изчезва незнайно къде и се появява неизвестно откъде.
Позицията на зрител
Целият ви пълноценен и емоционален живот е протичал на арената. До този момент вие сте били активен участник в това представление.
А сега ви предлагаме да излезете от арената, да седнете на някое от местата за зрители и да наблюдавате отстрани онова, което става, без да се включвате в представлението.
Можете да се смеете или да съпреживявате, но като зрител, защото сте се оттеглили от действието и всичко това не е ваше.
Тази позиция ще ви позволи да не се „вкопчвате“ в каквито и да било много значими за вас преди ценности – вие сте просто наблюдател. Но заемането на място сред зрителите е вашият съзнателен избор.
Ако сметнете за необходимо да вземете участие в някакво „представление“ (любов, кариера, висока заплата и т.н.), можете смело да излезете на арената и да вземете активно участие в случващото се там, за да постигнете целта си.
Носете собствената си шапка (!!!), която ви е по мярка
Тук е много важно да разберете, че ако сте недоволни от нещо, карате се с някого или го осъждате, вие сте вече клоун, намиращ се на арената и участвате в общото представление. Носите на главата си шапка със звънчета, върху която с ярки букви е написана ролята, която изпълнявате в цирка на живота. А ролите са най-различни като например:
„Жертва на негодник“, „Жена на дявола“ – това са шапки за жени, разказващи с упоение на околните какво чудовище или негодник е мъжът им.
„Уча всички да живеят“, „Домашен терорист“, „Суперконтрольор“, „Диша се по моя команда“ – за хора, обичащи да „строяват“ близките си и непрекъснато да се намесват в живота им с поученията и забележките си.
„Велик мъченик“, „Ходещо нещастие“ – за човек, избрал за своя професия мъченичеството и разказващ с упоение колко му е зле.
„Един умен в страната на глупаците“, „Всички наоколо са дебили“ – за човек с идеализация на собствените си способности, дразнещ се от „тъпите“ хора наоколо.
„Мъченик на прехода“, „Неоценен от некадърниците талант“, „Интелектуалец в страната на дебилите“ – за обидения от живота учен или инженер.
„Винаги зад другите!“, „Не подскачай, ще изпълня желанието ти“ – шапки за хора, които живеят заради другите и обикновено не отделят време за себе си;
„Айде на авантата!“, „Всичко правя без пари, да поискам ме е срам дори“ – за лицата с идеализация на собственото си несъвършенство, които не могат да определят достойна цена на труда си и в последствие изпитват огорчения по този повод.
„Рамо за плач – за обществено ползване“ – разбираемо е и без коментари.
„Инвалид от семейния фронт“ – за лицата, понасящи сериозни загуби в борбата с брачния партньор.
„Тотално задръстена“, „Искам секс“ – лица, изпитващи негативни емоции заради ограничения, свързани със секса.
„Жертва на немарлив подчинен“ – шапка за началник, постоянно разочарован от подчинените си.
„Жертва на побесняла майка“, „Помогнете ми да избягам и да се оженя“ – шапка за девойки, страдащи от контрола на майките си.
„Климакс в полет“, „Не мога да стигна докрай“ – за хора, захващащи се с много дейности и не приключващи нито едно от тях;
„Живея „между два стола“ – за човек, който непрекъснато се колебае къде и с кого да живее, коя работа да избере и т.н.
Това са само някои от шапките, които вече са избрали за себе си другите хора. Трябва да си изберете за себе си собствената си шапка, за да направите негативните си емоции смешни.
Колкото по-смешно и цинично име изберете на ролята си в цирка на живота, толкова по-бързо и по-лесно ще ви бъде да се разделите с нея.
И между другото, не забравяйте, че трябва да си измисляте шапки само за себе си, а не за другите хора!
Какво означава да бъдеш зрител?
Да се намирате сред зрителите изобщо не означава, че трябва само да съзерцавате и да не правите нищо. Изобщо не е така. Вие спазвате всички задължителни правила за поведение – ходите на работа, правите работни планове и ги изпълнявате, подготвяте книжа, провеждате преговори, карате се с доставчиците или партньорки, обяснявате се в любов и т.н.
Но правите всичко това дистанцирано, без да се включван прекалено емоционално в случващите се събития, сякаш наблюдавате отстрани това, което става. Тази позиция ще ви позволи да не се „вкопчвате“ за каквито и да било събития и да не прибавяте към „резервоара“ си нови разочарования.
Понякога човек трябва да участва в представлението
Интересното е, че понякога се налага човек, независимо от желанието си, все пак да участва в цирковото представление, за да не създаде нежелателни затруднения.
Излизане от позицията „глуха защита“
Бихме искали специално да подчертаем, че позицията „Животът е цирк“ е коренно различна от позицията „Глуха защита“, препоръчвана от психолозите за защита от нападките на някого в сложни житейски ситуации.
По принцип, човек може и без препоръките на каквито и да било психолози да премине в „глуха защита“, т.е. да престане да реагира на всякакви претенции, нападки или оскърбления. Подобно нещо се случва в семейства, в които единият от съпрузите се отличава с прекалена властност и непрекъснато поучава другия съпруг какво да прави и как да живее (шапката му е „Давам акъл на всички как да живеят“). Ако тези поучения се изразяват прекалено емоционално или оскърбително, ответните реакции биха могли да бъдат най-различни. Типичната е да се отговори в същия дух, но това не винаги завършва мирно и тихо.
Понякога обиденият съпруг отива да се напие или преминава в „глуха“ емоционална и ментална защита, т.е. престава да реагира на всякакви претенции, нападки или оскърбления. Това наподобява много предложената от нас позиция „Животът е цирк“, но си има и своите особености.
Много е важно какво реално става в душата на човек в такава защитна позиция. Ако той действително е успял напълно да се „изключи“ и без да реагира външно на всички претенции и нападки, вътре в себе си мислено се надсмива над ситуацията с думите: „Като ми баеш, кой ли те слуша“, тогава всичко е наред. Човек не се чуства обиден от Живота и „резервоарът“ му за негативни преживявания не се пълни.
По-често обаче не се случва така. В някои случаи нападателят успява периодично да намира все нови и нови „тънки“ места (идеализации) и да пробива защитата на другия. В крайна сметка – взрив от емоции, претенции, крясъци и т.н. Както разбирате, в такива ситуации нивото на съдържанието на „резервоара за негативни емоции“ се увеличава.
Може ли да се направи нещо и има ли изход от това положение? Според нас, за човек, който владее техниката на преминаване в „глуха защита“, би била много подходяща позицията „Животът е цирк“. Мястото му е на трибуните за зрителите. Трябва обаче задължително да разберете, че когато дори външно, а не само вътре в себе си давате воля на емоциите, значи сте на арената на цирка, където се кълчите заедно с останалите клоуни.
Затова, постарайте се да оставате през цялото време в зрителната зала, наблюдавайки отдалеч какво става на цирковата арена, където вашият властен партньор играе ролята на тотален контрольор или доморасъл император.
Александър Свияш – „Как да живеем разумно“