Богините на съдбата помагат на този, който ги
приема, и спъват този, който им се противопоставя.
— Клеант
Томас Джеферсън бил тих, умозрителен и резервиран по рождение. Казват, че имал говорен дефект. В сравнение с големите оратори на времето – Патрик Хенри, Джон Уезли, Едмънд Бърк – Джеферсън бил ужасно слаб в публичната реч.
Като човек, отдаден на политиката, той имал две опции: да се съпротивлява срещу тази присъда на съдбата – или да я приеме.
Той избрал второто.
Канализирал енергията си в писане и оставил други да четат на глас произведенията му. Най-добър бил в писменото слово – то му давало възможност да се изрази най-ясно. Затова бащите основатели възложили именно на него да напише Декларацията на независимостта. Одобрили още първия вариант, който Джеферсън предложил. Така, на един дъх, той сътворил един от най-важните документи в историята.
Джеферсън се примирил с факта, че е слаб оратор, което изобщо не отнема от неговото мъжество, и насочил силите си другаде.
Подобен пример ни представя Едисън, за когото малцина знаят, че е бил почти напълно глух. И Хелън Келър, която била не само глуха, но и сляпа.
Те били лишени от тези средства за възприятие на света, но се примирили с факта, вместо да негодуват, и развили други, изключително остри сетива, за да се приспособят към даденостите.
Невинаги изглежда така, но ограниченията в живота са добро нещо. Особено ако съумеем да ги приемем и ги оставим да ни насочват. Те ни тласкат към неочаквани места и ни карат да развием умения, които иначе не бихме открили.
Ако някой започне да беснее срещу пътните знаци, ще го помислим за луд. А животът също като тях ни дава указания – казва ни да спрем тук, да завием там; съобщава ни, че определено кръстовище е затворено или даден път е отклонен по неудобен маршрут. И да викаме, и да крещим, няма да решим проблема. Трябва просто да го приемем.
Това не значи да му позволим да ни попречи да достигнем крайната си цел. Просто маршрутът ще е друг и пътуването може да се удължи.
Ако употребим метафората, че животът е игра, нашата участ е като хвърляне на зара, раздаване на картите.
И все пак ни остава достатъчно поле за действие – има много материал, върху който да оставим своя отпечатък.
Приемай хората и условията такива, каквито са, и следвай събитията където те отведат – като вода, която тече по склона. Накрая тя винаги стига до долу, нали?
Защото
а) ти си здрав и жилав и ще се справиш с всичко;
б) има неща, които не можеш да промениш;
в) светът е широк, времето е пред теб и с каквото и да се наложи да се примириш, то е само пренебрежимо малка точка по пътя към целта ти.
Както казва Франсис Бейкън, „за да командваме природата, трябва да й се подчиним”.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“