Забележете, когато на едно място се съберат двама, трима, петима или десетина души, всякога се явява
ревност.
Ревността има и добри страни. Тя дава подтик на човека.
Обаче, ревността трябва да се постави на своето място. Който не разбира ревността, той може да се спъне в нея.
Ревността спада към второто измерение. Ревнивият се движи в две измерения. Често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания.
Какво представя ревността? – Сиромашията на живота.
Гордостта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот. Какви плодове могат да излязат от сухата почва? Затова именно запичането създава сиромашията, т.е. ревността.
Когато се казва за някого, че е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено, и сърдечно – във всяко отношение…
Гордият и ревнив човек губи всичко ценно в живота си – своите велики мисли и чувства. С това той изгубва и радостта си.
Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея, като нейна спътница.
Да бъде човек ревнив в любовта, това подразбира стремежа на душата да постигне нещо велико в живота.
Обаче, ревността на обикновения човек води към падение. Такъв човек не живее, но се мъчи.
Толстой, като женен, минал през големи изпитания, за да се справи и с ревността. Тоя въпрос бил един от най-мъчните, затова се принудил да напусне жена си. Той искал от жена си да се откаже от всякакви връзки, да не приема никакви приятели в дома му, но тя не могла да направи това.
За да се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва да превърне ревността в прилежание. Влезе ли в закона на прилежанието, той встъпва в правия път на живота.
Когато ревността дойде в помощ на прилежанието, човек се домогва до истинското знание.
ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО