Човекът не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде съществуванието му, какво ще стане с него в следващия момент. По тази причина всеки има свободата да се променя във всеки момент.
— Виктор Франкл
Помнете: ние сами избираме как ще гледаме на нещата. Наша е способността да сменяме перспективата към дадена ситуация. Не можем да променяме самите препятствия – тази част на уравнението е постоянна – но гледната точка може да промени начина, по който приемаме нещата. Как ще подходим, разглеждаме и тълкуваме дадено препятствие и какво значение ще му придадем, определя трудността му и усилието за преодоляването му.
Ваш е изборът дали ще поставите себе си в центъра:
„Аз мразя да говоря пред хора. Аз оплесках нещата. Аз съм засегнат от това.”
Този начин на мислене добавя един излишен елемент – собствената ви личност – към препятствието. И при грешна гледна точка става така, че нещо, което в действителност е съвсем дребно, ни побеждава и смазва.
Тъй че защо да се подлагате на това?
Правилната перспектива има странното свойство да смалява препятствията и нещастието.
По някаква причина обаче ние разглеждаме нещата изолирано. Упрекваме се, че сме провалили
някоя сделка или сме пропуснали важна среща.
Само по себе си, това наистина е лошо – току-що сме изпуснали безвъзвратно една добра възможност.
Това, което забравяме в този случай, както милиардерът и крупен предприемач Ричард Брансън
обича да казва, е, че „възможностите за бизнес са като автобусите – винаги идва друг”.
Една среща е нищо за цял живот с делови срещи; една сделка е просто поредната сделка. Всъщност може току-що да сме се разминали с голяма катастрофа. Нищо чудно следващата възможност да е по-добра.
Начинът, по който гледаме на света, променя виждането ни.
Дали гледната ни точка ни дава перспектива, или ни прани нещастни? Това е въпросът.
Това, което можем да направим, е да ограничим или разширим перспективата си до онова, което ни прави най-спокойни и най-подготвени за задачата, която сме си поставили. Приемете го като избирателно редактиране – не за да заблудите другите, а за да се ориентирате правилно.
И това работи. Малко пренастройване може да направи лесни задачи, които преди са ви се стрували непосилни. Изведнъж в ситуация, в която сме си мислили, че сме слаби, осъзнаваме, че сме силни.
С правилната перспектива откриваме възможности, които не сме подозирали, че имаме.
За перспективата има две определения:
Контекст: представа за по-широката картина на света, а не само това, което е непосредствено
пред нас.
Рамка: уникалният начин на всеки индивид да възприема света и тълкува събитията.
И двете са важни; и двете могат да бъдат използвани ефикасно, за да променим ситуация, която
преди това ни се е струвала страшна или невъзможна.
Разликата между правилната и грешната перспектива решава всичко.
Поради начина, по който тълкуваме събитията в живота си, нашата перспектива е рамката на последващата ни реакция – дали изобщо ще има такава или просто ще стоим и ще приемем всичко.
Тялото следва главата. Възприемането предшества действието. Правилното действие следва правилната перспектива.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“