Никак. Ако смятате, че агресията ви се поражда към друг човек, вие никога и по никакъв начин няма да можете да се избавите от нея. Защото именно този човек, както вие смятате, е породил у вас тази агресия. А щом я е провокирал, докато той съществува, вие никога няма да се отървете от тази емоция. От агресията можете да се избавите, ако смятате, че тя се ражда не към заобикалящия ви свят, а защото вие сте болни от страх и е настъпило времето да се роди агресия. Химичните реакции са направили цикъл, оборот. И агресията се е родила и е започнала да ви измъчва. Но това не е свързано с друг човек. Свързано е само с това, че е дошло време за дозата наркотик. Когато този цикъл приключи, ще ви отпусне и край. Този човек ще остане, но агресията ще ви напусне. Ето какъв изход има – да видим., че нашата агресия не е свързана с други хора. Можем мислено да я свържем с някакъв обект и в деветдесет и девет на сто от случаите постъпваме така. Но първоначално тя е свързана с нашата емоционална цикличност – дали е дошло времето да се обидим, или да се разсърдим, или да повъзпитаме някого.
Вие твърдите, че енергията не се предава от човек на човека, а действа система за отражение на страхова информация. Можем ли да навредим на човек, който ни е обидил, като му отмъщаваме мислено, за да се освободим от обидата? Нали се смята, че ако изпратиш негативна мисъл, тя ще се върне обратно при теб.
Настъпили са ви по крака в автобуса. Толкова сте се обидили, че от възмущение сте започнали да се задъхвате. По принцип е невъзможно да отвърнете адекватно. Или силите не са равни, или обидилият ви вече е слязъл на спирката. Какво правите обикновено? Проклинате този човек наум, и дори не се запитвате: „Ами ако вече е умрял някъде от моите клетви? Може би стига толкова?“ Това се смята за нормално. Така вие вече живеете според принципа да пратите всички по дяволите, ако нещо не е наред. Само че сега сте решили да прилепите този механизъм по някакъв странен начин към моя метод, виждайки в мислената реализация на емоцията негатив. Това не е честно. Освобождаването от обидата, на което аз уча, винаги е свързано с усещане за лекота, отпускане и спокойствие. А вие отпускате ли се, когато пожелавате на някой друг нещастия, дори и да ги е заслужил? Погледнете внимателно лицето си. Това е маска на обидата. А ръцете ви? Юмруците ви са винаги стиснати.
Всички хора задължително са заети в момента с някакво голямо и дребно отмъщение, защото през деня са успели вече да се обидят или са си спомнили, че някой ги е обидил. Локомотивът на отмъщението набира скорост. Само че на вашите оскърбители нищо им няма. На никой не му е станало по-зле от вашите негативни мисли. Освен? Правилно, на вас самите. Ако мисълта ви поне веднъж беше достигнала конкретно врага ви, щяхте ли да се откажете от негативните мисли? За нищо на света! Щяхте да ги излъчвате като атомна енергия денем и нощем.
Но никой от вас всъщност не вярва, че мисълта е материална, че може да убие друг човек, в частност. Мисълта е материална само в смисъл, че може да разруши и убие вас, тъй като се ражда в недрата на вашия мозък и посредством емоциите пуска в ход вашите химични (хормонални) реакции. Никого другиго тя не може да разруши.
Между другото, ето нещо интересно за правенето на магии. Мен, естествено, ме интересува само страхът по повод магьосничеството, а не реалното му съществуване. В него няма нищо реално, ако се знае една тайна. Всички заклинания, урочасвания, магии за привличане и разваляне се базират на суеверния страх пред силите на злото. Хората нарочно са си объркали главите, за да не поемат отговорност за живота си. Ако животът ми не се е подредил, защото аз не съм го подредил, значи съм слаб и глупав. А ако не се е подредил, защото над него са вилнели орди от всякакви нечисти сили, тогава аз съм жертва, а е виновен магьосникът и всички, които са едно цяло с него. Удобна позиция, главното е, че не трябва да се прави нищо.
Уникалността на моя метод е в това, че човек не може повече да се самозалъгва. Докато не е знаел, че страхът от урочасването е само желание да отхвърлиш от себе си отговорността, той можеше да оправдае своята инфантилност с влиянието на „черна енергия“. Когато той разбира истината, не му остава нищо друго, освен да анализира страха си от отговорност. И практиката ми показва, че хората не се боят толкова от дявола, колкото от същата тази отговорност. За тях е по-страшно от всяко урочасване да поемат решаването на всички въпроси.
Как можеш да работиш с чувството за вина пред човек, който е влюбен в теб? Знаеш, че той се измъчва, а няма как да му помогнеш.
Много интересен въпрос. Първо, трябва да разберете, че вие имате полза да изпитвате това чувство за вина, защото по такъв начин се отплащате за предаността. Това е един вид дълг, който трябва да ви примири с този човек. Ако вие не го обичате, значи според вас нещо у него не е наред – или не е красив, не е умен, не е богат и т.н. А вие изпъквате на неговия фон. Притеснявате се от съвършенството си. Как да поправите това? Трябва да се почувствате без вина виновен, което сте и направили. Но вие не разбирате едно много важно нещо. Чуждото влюбване няма никакво отношение към вас. Хората се влюбват, защото по принцип са способни на това чувство. И трябва да го прилагат върху някого. В дадения момент сте попаднали вие, но нямате заслуга за това. Човекът сам се е влюбил, сам се измъчва, сам ревнува – това е огромното му удоволствие. Като хероиновия наркоман. Би трябвало този човек да изпитва към вас благодарност, че сте предизвикали това удоволствие. Както наркоманът е благодарен на търговеца на хероин.
Просто трябва да помните, че хората се влюбват за себе си, ревнуват за себе си. Не вярвате ли? Ето един интересен факт – човекът е изчезнал, умрял, отлетял, заминал – край, а влюбването е останало. Това за какво ви говори? Че то не е свързано с човека, в противен случай няма човек – няма влюбване, има човек – има влюбване. Но не става така – заминал, не заминал, аз все едно съм влюбен, ревнувам и се измъчвам. Така че никакво чувство за вина тук не може да има. Не вие сте го влюбили. Не сте му шепнали на ухото: „Влюби се в мен“, прелитайки край него. Човекът сам е избрал, сам се е влюбил, сам ревнува и сам, в края на краищата, ще спре, без вие дори да разберете.
Много се страхувам от „уроки“. Достатъчно е само да разкажа плановете си на някого и всичко пропада. Как да се предпазя от това?
Никой не иска да поема отговорност за живота си, колко по-лесно е да намериш виновен за всичките си проблеми. И се оказа, че с помощта на общоприетите понятия за нечистата сила това е лесно. Щом уловим „подозрителен“ поглед, веднага решаваме кой е врагът ни. И той е виновен за всички наши нещастия, защото ни желае злото и ни прави магии „тихомълком“. Когато врагът е определен, то е ясно как да се действа по-нататък. Ние обаче не отчитаме, че тъй като вътре в себе си винаги имаме страх, обикновено първи гледаме другите „подозрително“ и дори не защото им желаем злото, а просто така… за всеки случай. Това някак си е станало нормално – да гледаш всички с подозрение. И именно тези наши собствени „подозрителни“ погледи не разрешават да срещнем прями, открити и радостни очи в отговор. Ние винаги търсим само себеподобни. Човечеството е една голяма компания от „подозрително“ гледащи хора.
А относно това, че, когато разказвате на други за плановете си, те се „провалят“, това е само „изменение на информацията“ и няма никакво отношение към „урочасването“. Истината е, че разказвайки, вие задължително изпитвате някаква емоция (най-често самохвалство), а всяка емоция е породена от страха. Именно този ваш страх променя информацията за предполагаемото бъдеще от положителна в отрицателна. Изводът е един – докато работата не стане, не разказвайте за нея на никого.
Все пак, има ли „урочасване“?
Първо да решим в каква информационна плоскост ще го разглеждаме. Ако избираме плоскостта, в която „нечистата сила“ е страхът, то тогава „урочасването“ е емоция на завистта, която във вид на информация се предава по системата на отражението. И ако повярваме, че всяка магия е само предаване на страх, то урочасването веднага губи цялото си могъщество и съвсем не изглежда фатално, тъй като за всеки човек се появява възможност да не го отразява.
Да си представим всичко това на практика. На някого му правят някаква магия и той започва да боледува. При това боледува странно – нито един лекар не може да постави някаква диагноза, а той вехне пред очите им. Такова нещо може да стане, без дори човек да знае, че са го „урочасали“. Но „не знае“ се отнася към съзнанието, а подсъзнателно, когато ни става зле без обяснима причина, ние веднага започваме да мислим, че някой ни вреди. Това е вековна памет. При това този механизъм работи толкова добре, че дори не забелязваме как в главата ни се превърта някакъв „ключ“ и, загубвайки цялото си здравомислие, ние ставаме мнителни и подозрителни. Ако няма видима причина за неразположението, уплахата е много силна. Наум ви идват само два варианта – или рак, или „уроки“. Но „урочасването“ все пак е по-добре, защото можеш да се обърнеш към врачки, които да ти помогнат, смятат хората.
Като образован човек съм сигурен, че „уроки“ не съществуват, и в същото време чувствам, че ми е направено нещо „лошо“. Внезапно ме обзема безпричинен страх, в главата ми нахлуват странни мисли за смъртта. По-рано никога не ми се е случвало. Какво да правя?
Първо, не трябва да играете две игри едновременно. Ако се страхувате от магиите, трябва да си признаете, че вярвате в тях и да преминете в тази информационна плоскост. Тя е свързана с молитви, икони и свещи. Тук е необходима вяра в това, че Господ е по-силен от всички нечисти сили и само Той може да помогне, че не Му коства нищо да го направи. Трябва да се молите и да просите от Господ едно – да ви защити и да ви предпази от всякакво зло. На тази тема има прекрасни псалми на Давид и можете да ги използвате.
След като работата в тази област е свършена, трябва да минете в другата информационна плоскост, където нечистата сила е страхът. И да продължавате да се лекувате, но вече от своите страхове.
За човек, който се страхува от магьосничество, много е важно от мистиката да премине към нормалната логика, тоест да разбере, че дори ако някой действително го е урочасал, това е просто силна уплаха на „клетъчно ниво“, а причината за болестното му състояние е натрупаният стрес или синдромът на хроничната умора. Да се преведе човек от мистиката към нормалната логика и да се обърне внимание на нерешените му лични проблеми – това е вторият етап. Третият етап, който окончателно ще ви предпази от всяко магьосничество, е да се опитате да приемете здравата логика.
Бог се намира в съвършено друга плоскост – в Прошката. Там няма борба, няма силни и слаби, лоши и добри, там има само Светлина и Любов. Бог нищо не изяснява с дявола, разрешава му да бъде такъв, какъвто е. Ако и вие успеете да разрешите на нечистата сила да съществува, няма да се борите с нея, но няма и да се боите от нея, тоест ще й Простите, ще отидете в различни информационни плоскости и ще станете недостъпни за нея. Но за тази цел трябва да се научите да Прощавате.
Една врачка ми каза, че ми е направено семейно проклятие до седмо коляно. Не знам дали да й вярвам или не?
Представяте ли си как може да се пресметне проклятие до седмо коляно? Щом повечето от нас не помнят прабаба си (трето коляно), какво да говорим за седмото – ами това са Средните векове! Никой не може да знае какво е било там, в седмото коляно. И въобще не обръщайте особено внимание на такива хора, които ви плашат. Търсете каква изгода преследват за себе си.
Гледах по телевизията един известен маг, който каза: „Аз съм маг от трето коляно.“ Как мислите, защо го казва? За да си придаде тежест от сорта „заслужил маг на Русия“. За да се страхуват конкурентите му повече и за да убеди сам себе си, че неслучайно се е „намесил“ в борбата с несправедливостта, а благодарение на родословието си.
Но помнете, че магьосничеството е само информация. Гледането на карти, на кафе, на руни, на ръка, астрологията – всичко това са източници на информация. В тях няма нищо нито хубаво, нито лошо. Всяка информация може да бъде променена. А се променя… чрез Прошката. Но тъй като хората не познават това състояние, а непрекъснато са обзети от страх за своето бъдеще, излиза, че всички източници на информация им носят само едно – страх.
Не искам да кажа нещо лошо за гадателите, астролозите, или за някой, който се занимава с окултни науки. Ако са професионалисти, обикновено дават доста точна информация. Но има нещо много учудващо, когато например, човек получава от гадателката отрицателна информация и благодарение на изпитания страх тя става устойчива. И ако до преди това е била просто възможен вариант за бъдещи събития, закрепвайки се, тя вече става програма, която човек сам осъществява. Но най-интересно е, че когато дават на хората положителна информация, за сметка на радостта, която също е страх, те могат да я променят в отрицателна. Това се нарича „изопачаване на информацията“.
Ако Прощавате това, че рано или късно, но задължително ще умрете, тогава няма какво да гадаете за бъдещето – и така всичко е ясно. Но това, което става сега с нас и с нашата душа е наистина интересно. И за да можем тук и сега да намалим фона на страха, трябва да се научим сами да четем и променяме информацията, дори и най-страшната – за магьосничеството.
Сега ще ви разкажа за някои похвати в тази дейност. Нали помните, че много често магьосничеството е основано на завистта. Повикайте мислено при себе си човека, който предполагате, че ви прави магии. Ако не знаете конкретно кой е, повикайте този човек инкогнито – представете го като някакъв образ. След това го попитайте мислено какво иска. И мислено удовлетворете искането му. Например, ако чувствате, че той ви завижда за парите, „дайте“ му всичките си пари, ако претендира за някой човек, „дайте“ му този човек. Мислено направете всичко така, както смятате, че той иска. После се опитайте мислено да го прегърнете, целунете и приласкаете. Всички хора, дори и най-злите, се нуждаят от любов и ласка. Нека за миг в душата на вашия неприятел, благодарение системата на отражението, се роди чувство за лекота. Той, разбира се, няма да знае защо изведнъж му е станало хубаво, но със сигурност това ще намали завистта и ненавистта му към вас.
Ако ви е трудно да го направите, представете си го като малко дете. Хората по принцип имат затруднения с любовта един към друг, но, благодарение на инстинкта си, още са способни да обичат малките деца. Затова като си представите врага си като дете, имате повече шансове любовта ви да бъде по-искрена. Затова мислено го галете, целувайте, приспивайте го. Нека той „заспи“ безгрижно в ръцете ви.
За да се научите да не се страхувате от враговете си, в школата ние провеждаме следните тренинги. Хората застават или сядат един срещу друг по двойки и непрекъснато се гледат в очите. По указание на инструктора единият трябва да каже на другия нещо обидно, например: „Мразя те.“ Той задължително се обижда, но не трябва да отклонява погледа си и обидата се оголва. С времето тя утихва, тъй като човек разбира, че това е само задача и Прощава на оскърбителя. Така хората се учат да Прощават. Колко сълзи, колко истерии има по време на подобни тренинги, независимо че това е само напътствие. Но когато хората чувстват, че са се докоснали до Прошката, на душата им става необичайно леко.
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков