ИНТЕРЕСНО е, че съвсем неотдавна прекалената употреба на алкохол престана да се смята за проява на неутолима жажда и хазарт и беше призната за болест. В края на XVIII в. американецът Бенджамин Раш за първи път доказа зависимостта на редица хора от алкохола и я диагностира като болест. Едва към 30-40-те години на XIX в. се изясни, че причината за пристрастяването към алкохола е не толкова в самия него, колкото в психичната природа на човека.
Преди две години в България се проведе Седмият международен форум на общественото движение „Екология на човека“, чиято цел беше точно търсенето на причините за алкохолизма и влиянието му както върху живота на самите болни, така и върху живота на околните. Тук за първи път на практика беше широко приложен моят нов метод за промяна на логиката на грешките, който помогна на много участници самостоятелно да решат тези сериозни проблеми.
И така, какво беше главното откритие?
Хората пият, защото ги е срам от близките им
Разбира се, поклонниците на Бакхус по света са навсякъде, но не за това става дума. А за това, че в Красноярския край, например, има цели „пияни села“, където бебетата се раждат с алкохол в кръвта; че според статистиката 50% от мъжкото население не е в състояние да зачене здрави деца; че, с извинение, скоро трезвият човек ще стане обект на обсъждане. И ние с вас се вълнуваме от следния въпрос – защо по принцип е възможно подобно унищожаване на собствения ти организъм с помощта на токсични отрови въпреки цялата реклама и пропагандирането на здравословния начин на живот, който така и не стана норма за хората? Норма е бавното самоубийство.
Първото, което тласка човека към бутилката е страхът пред неразрешимите житейски проблеми. При всеки отделен случай те ще са различни. Но подходът, който използват много хора е еднакъв – да се скрият от всичко, което ги плаши с помощта на опиянението. Има виц на тази тема. „Петка и Василий Иванович си седят вкъщи. Белите са ги обкръжили. Какво да правят? И Василий Иванович казва: „Петка, я да вземем да се маскираме“, „Как?“ – пита Петка. „Сипвай!“ Пийнали, поседели, пийнали още. Василий Иванович гледа Петка и пита: „Ти виждаш ли ме?“ „Не!“ „Аз тебе също. Добре сме се маскирали!“
Уплахата винаги играе ролята на спирачка в дейността на мозъка. Той въздейства на сивото вещество по най-ужасен начин от гледна точка на реалната безопасност. Вместо да търси изход от стресовата ситуация, човекът започва да се паникьосва и да се терзае от мисли като „Как можах така да си изпатя? Какво не направих както трябва?“ И веднага се поражда срам. Нито един човек не може да си Прости за страха и слабостта, особено мъжът.
Да вземем за пример така наречения мъжки кодекс на честта. На силния пол му се налага не само да го спазва, но и това да е смисълът на живота му. От ранна възраст момчетата са лишавани от безгрижие и лекота при възприемането на живота. През цялото време им се намеква за ролята, която историята е отредила на мъжа – да бъде глава на семейството, с пот на челото да изкарва хляба и средствата за процъфтяването на рода.
„Прелестта“ на социализма за нашите мъже беше в това, че в по-голямата си част те имаха гаранция от държавата срещу резки финансови сривове, получаваха си заплатата и не се страхуваха за утрешния ден. Но в резултат на това бяха лишени от много важното познание как да обезопасят себе си и близките си в случай на непредвидени житейски катастрофи. Промените във вътрешната политика през 80-те години на миналия век станаха за много мъже истинско изпитание, което може да се сравни единствено с понятието „оцеляване“. И, за да не ги заподозре никой в несъстоятелност и слабост, те ре- шиха да се впуснат с всички сили в алкохолизъм, наркомания, депресия и инфантилност.
Стана нещо парадоксално. Мъжете толкова много искаха да поемат лидерството, че когато възникна благоприятна за това ситуация, се изплашиха. Защото заедно с лидерството трябваше наистина да поемат отговорността за семейството си. А семейството според хората това са жената, децата и роднините на жената, за които мъжът трябва да се грижи. САМ! Представяте ли си какъв ужас ще обземе всеки човек, на когото се наложи да храни и облича толкова хора. И всички те са му близки. И на всички той е задължен. И всички искат да го ръководят.
И мъжът се разболя. При това от заболяване, което досега не се е отнасяло към болестите, тъй като природата му е емоционална. Вашите бащи, братя, съпрузи, любовници вместо на празник на живота се озоваха в затвор, където ги притискат с претенции, упреци и морал. Когато са предлагали на жена си да се ожени за тях, те сами са й пеели: „Няма да се хваля, мила, знам какво говоря, от небето ще сваля звездичка и на теб ще я даря.“ А после разбраха, че са обещавали невъзможното. И когато не се справиха, се уплашиха, че жените им ще се разочароват от тях. Ще се разочароват и… ще ги напуснат.
Така срамът пред близките порази духовно-емоционалната структура на онези мъже, които се оказаха в капана на брачните обещания.
Обещанията са обратната страна на срама
А колко време човек може да носи в себе си това изтощително чувство? Доста дълго. Но когато напрежението достига критичната си точка, възниква желание да се отпуснеш, да се освободиш от натрапчивите мисли, че си лош, глупав и слаб мъж, който е излъгал очакванията на домочадието си. Търсенето на допинг довежда до онези видове наркотик, които могат да се намерят на всяка крачка. Най-разпространеният от тях е алкохолът.
Първоначално алкохолът е имал само привилегията да заглушава и душевната, и физическата болка. Известни са случаи на използване на алкохол в медицинската практика през годините на Първата световна война, когато по време на хирургична операция напивали войниците, за да ампутират поразените им крайници.
Но човешкият организъм е устроен много хитро. Щом усети изгода от нещо, той веднага се старае да използва това в други случаи от живота си. Така се родила легендата за „полезните“ свойства на алкохола. И сега за мнозина „най-добрият“ начин за решаване на проблемите е станал този наркотик. На пръв поглед това е обосновано. Като пийнеш, вече не те е страх да живееш, струва ти се, че всичко ще се уреди от само себе си.
Най-голямата грешка на всички пиещи е даването на обещания. Те се кълнат пред себе си и близките си, че „Това е за последен път!“ Но не могат да направят нищо, защото не познават законите на емоционалния свят. Вече споменах, че фактически всички емоции, както отрицателните, така и положителните, въздействат разрушително на физическия организъм. В природата на емоциите лежи принципът на наркотика. И на човек са му необходими стресови ситуации, които да водят до увеличаване дозата на хормоните на страха в кръвта. Срамът, като производна на емоцията страх, често изпълнява възпитателна роля. „Колкото повече се срамувам, толкова по-бързо ще се поправя.“ Но ако възпитанието е в емоционалната област, то резултатът не може да бъде в материалния свят. Според логиката на този закон колкото повече човек се срамува, толкова повече разрушава душевното си и физическо здраве.
Ето защо пиещите деградират така бързо. Отначало срамът унищожава душата и волята на човека, променя хормоналната структура на кръвта, въздейства на мозъчните клетки, кодира съзнанието с натрапчиви мисли за наказание. А после, опиянен от емоцията, човек повече не може да контролира заобикалящия го свят, за да се обезопаси и сам си нанася вреда в стресовите ситуации. Затова алкохолът само постига онова, което на практика вече е разрушено от наркотичната емоция на страха – физическия живот.
„Каквото е в главата на трезвия, това е на езика на пияния“
Раздвоението при всеки човек е свързано с вътрешния конфликт между желаното и действителното. Умът, устроен на моралния принцип „добро-лошо“, не позволява свободно да се изказват истинските желания, но ако приспим неговата бдителност с някакъв наркотик, тайното ще стане явно. Ето защо един велик човек е казал: „Истината е във виното!“
Ако то е изявило злобата в нас, значи през цялото време ние си я носим вътре, но скриваме това. А ако алкохолът предизвиква нашата любов, значи умеем да обичаме. А какво ще се прояви, ако човек пие, но не се напива? Нещо любопитно – той е обзет от нещо много важно, което изисква непрекъснат контрол. И дори виното не може да отпусне съзнанието му, защото в основата на тази ситуация е СТРА- ХЪТ. Една жена, например, много се изплашила, че мъжът й си хванал любовница. От този момент смисъл на съществуването й станало да го следи. Когато й възложихме специална задача да пийне, тя е учудване откри, че е останала трезва. Страхът да опази мъжа си беше неутрализирал действието на етанола.
При силен стрес (например, смърт на близък човек) дори огромните дози алкохол не са в състояние да свалят напрежението. Това още веднъж потвърждава мисълта ми, че вътрешните наркотици (страхът, ревността, завистта, обидата, срамът, желанието за отмъщение, справедливият гняв, агресията, злобата и други) по своята структура са по-разрушителни от съществуващите материални допинги – алкохолът, наркотиците, хероинът, опиумът, марихуаната и т.н. Защото наркотичните емоции първо разрушават психиката, а после „помагат“ на човека да търси онези начини за мнимо отпускане, които окончателно ще довършат тялото му.
Единственият механизъм, който е известен в борбата с пиянството е забраната. „Не пий, Иванушка, ще се превърнеш в козленце…“ Но малцина знаят, че в самата природа на човека е заложен механизмът на ината. Ако ви казват „Не ходи там“, непременно ще отидете. Ако ви казват: „Не дружи с този хулиган“, ще постъпите обратно. И така във всичко. Затова „не пий“ неизбежно води до пиянство.
Как се случи така, че у хората престана да работи логиката на самосъхранението? Човек се стреми подсъзнателно към единствения логичен край – смъртта на физическото тяло. Но този природен закон съвсем не може да го устройва. Видимо той прави всичко, за да удължи живота на тялото си. Но едновременно с това прави абсолютно нелогични, абсурдни и опасни неща – пуши, дрогира се с хероин, преяжда, напива се до смърт, което води до бързо износване точно на физическия организъм. Защо? Вие вече знаете.
Най-дълбоко в подсъзнанието като гвоздей е забит генетичният код на смъртта, и това напомня на човек, че животът му няма никакъв смисъл, защото той е тленен. „От земна пръст сме направени и в пръст ще се превърнем“, както пише в Библията. Да се живее с такава перспектива е все едно да си окачиш камък на шията и каквото и да правиш, той все ще ти пречи.
Ето защо всеки от вас избира самостоятелно как „да се скрие“ от мисълта за смъртта или „да се маскира“, за да го подмине.
И така, в основата на човешката логика са инатът и стремежът да се върши всичко наопаки, за да си създадем илюзията, че никой не може да ни управлява. И тази логика се оказва изгодна, независимо от разрушителните си последствия. Ако не можем да излъжем смъртта, поне няма да попаднем под влиянието на друг човек. Ще живеем с идеята, че контролираме всичко. Искате да отмъстите някому изтънчено? Няма проблеми! Познавайки механизма на ината, посъветвайте го, например, да не влага много пари в строежа на бъдещата си къща. И ще станете свидетел на неговото разоряване. Той ще тегли кредити, ще натрупа триста хиляди долара, ще направи изкоп за пететажна къща и… ще се пресили. А всичко е заради изгодата да не бъде управляван от някого или да не изглежда глупак – „Защо той ще ми дава акъл, да не е по-умен от мен?“
Ако искате да помогнете на тези, които страдат от алкохолизъм в стадий, когато още са способни да възприемат съзнателно околните, съвет от типа на: „Пий колкото искаш!“ също няма да даде обратния ефект. Само заради ината си те няма да спрат да пият. Като начало трябва да се премахне наркотичната зависимост при тези хора с медикаменти. А после веднага трябва да се започне да се разговаря на тема – изгодата от пиянството. Вече знаете, че обикновено тя е свързана със страха на такива хора да поемат каквато и да е отговорност за своя живот и за този на близките си. И в заключение – помогнете на болните да открият онзи срам, който е станал причина за тежкото им пристрастие.
От скоро започнах да прилагам новия метод „Изменение на логиката на грешките“. Няколко часа се говори с болния за неговия проблем с една-единствена цел – да му се помогне да види, че изгодата да бъде болен е нещо мнимо и ненадеждно. Изясни се, например, че причината за пиянството на един мъж е срамът, че не е могъл да даде висше образование на децата си (нямал е средства). За да не се чувства слаб, той започнал да търси морално оправдание за финансовите си неуспехи. И го намерил – да се разболее от такава болест, която ще му позволи да се държи, както си иска. А как му се иска? Ами да каже на отрочетата си, че му е омръзнало да вижда осъдителните им погледи и да изслушва вечните им претенции.
В какво беше логическата грешка, върху която този човек беше построил живота си? От една страна, той е скрил срама, че е слаб като баща. От друга – станал е „силен“ за сметка на алкохолните разправии. Но това не е довело до решаване на проблема.
И така, какъв е изходът? В признаването на очевидния факт, че „започнах да пия заради срама пред близките си“. Това признание е първата промяна в логиката на грешките.
Когато човек сам си признае страшната истина, че не е могъл да стане за някого идеалът, който е рисувал в мечтите, рухва цялата верига от грешки, която е породила заболяването.
АКО се самонаблюдавате, ще видите какви мъки понася душата ви почти на всяка крачка в ежедневието. Нито един човек не прекарва деня си относително спокойно, защото дори най-простите решения са съпроводени от съмнения, вълнения и преживявания. Хората по различен повод играят на страшни психо-емоционални игри, дори без да го забелязват.
Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков