Избери да не бъдеш наранен – и няма да бъдеш. Не се чувствай наранен – и все едно не си бил.
— Марк Аврелий
Във всяка ситуация ние сами решаваме как ще я възприемем. Сами решаваме дали ще се пречупим, или ще устоим. Сами решаваме дали ще се примирим, или ще се борим. Никой не може да ни принуди да се предадем или да повярваме в нещо, което не е истина (например че определена ситуация е безнадеждна и няма начин да се подобри).
Нашите възприятия са това, върху което имаме абсолютен контрол.
Обществото може да ни хвърли в затвора, да ни сложи клеймо, да ни лиши от това, което притежаваме, но никога няма да контролира:
Мислите ни. Убежденията ни. Реакциите ни. Това ще рече, че човек никога не е напълно
безсилен.
Една несправедлива присъда може не само да бъде преобърната, но също да тласне живота ни в положителна посока, доказвайки, че всичко, което ни се случва може да ни донесе полза. Дори, ако запазим трезвото си мислене, можем да се върнем назад и да си спомним, че ситуациите сами по себе си не могат да бъдат добри или лоши. Това е само оценка, която ние, като мислещи същества, им даваме в представите си за тях.
За някого една ситуация може да бъде отрицателна. За друг същата ситуация е положителна.
„Нищо не е добро или лошо; нашето мислене го прави такова” – казва Шекспир.
Някой служител допуска небрежност, която донася големи загуби на фирмата ви. Случва се
точно това, което сте искали да избегнете с цената на много време и усилия. Или, ако погледнете под
друг ъгъл, може би точно това ще ви предпази за в бъдеще – пробив в защитата, от който да си извадите ценен урок, на който само опитът може да ви научи. Грешката се превръща в поука. Събитието и в този случай е едно и също: някой е оплел конците. Оценката и изходът обаче са различни.
При единия подход получавате полза; при другия ставате жертва на гнева или страха.
Това, че разумът ви казва, че нещо е ужасно или лошо, или непланирано, или отрицателно по
някакъв друг начин, не означава, че трябва да се съгласите. Това, че другите хора казват, че нещо е
безнадеждно или безумно, или провалено, не означава, че наистина е такова. Ние решаваме в
коя история ще повярваме. И дали изобщо ще има някаква история.
РАЙЪН ХОЛИДЕЙ – Кн. „ДАРЪТ НА ТРУДНОСТИТЕ“