“Семейни констелации“ e съвременен групов терапевтичен метод, особено ефективен в разкриването на несъзнаваните механизми, които управляват динамиката на семейната система, от която, неизменно, всеки един от нас е част.
Работата с този метод ни води отвъд обичайните представи, за това „как стоят нещата”, кое е правилно и кое -не, показва ни връзки и закономерности, които не са част от ежедневния ни стереотид на възприятие и мислене, и най-вече – колко силно сме свързани със съдбата на определени хора и по начини, за които дори не сме и предполагали.
Като системен подход, Семейни констелации разглежда индивида не като отделна единица, а като част от по-голямото цяло – фамилната система. Индивидуалните ни действия, чувствата и нагласите ни биват видени и осмислени в контекста на групата към която принадлежим, тъй като всеки е част от дадено семейство, има точно определено място и поема определени роли в семейния контекст.
Опитът показва, че всички негови членове, включително тези, които липсват (починали или напуснали), присъстват енергийно в динамиката на фамилната система и влияят на другите членове.
По подобен начин, поради потребността от вътрешен баланс на системата, подтиснатите емоции на хора от предишни поколения в семейството, също присъстват и често се поемат от хора в следващите генерации. И естествено, всичко това се случва, без съзнателно да го търсим.
Семейните Констелации са първоначално систематизирани от Берт Хелингер – немски философ и терапевт, и са плод на неговият богат житейски опит и на опита му с различни подходи за работа със семейната система. Прозренията на Берт Хелингер – толкова основополагащи и радикални – буквално преобразяват живота на мнозина, разкривайки една древна системна мъдрост, която сърцето на всеки един от нас разпознава лесно.
Семейните Констелации са един дълбок и есенциално важен инструмент за опознаването на реалността. В полето на констелациите „изплуват“ всички функционални и дисфункционални динамики, които са скрити вътре в системата, която е представена в това поле (семейна, фирмена и др.) и посредством този метод те могат да бъдат наблюдавани, разбрани и трансформирани.
Голямото предимство на констелациите, в сравнение с много други практики за развитие и трансформация е, че при констелации не се търси просто интелектуалното разбиране, а разбирането с цялостната ни същност, разчитайки на интелигентността на тялото ни и действително, констелациите са форма на един жив и развиващ се опит, който засяга дълбоко всички измерения – физическото, емоционалното, умственото и духовното. По тази причина, разбирането, което се придобива в една констелация включва едновременно всички тези равнища.
Системното измерение е едно от основните измерения на реалността, тъй като човешките същества съществуват благодарение на принадлежността си към множество системи, в които постоянно са във взаимоотношения с нещо или с някого. Взаимоотношенията са основен принцип на живота и се явяват онази творческа полярност, въз основата на която се разгръща всеки един еволюционен процес. Като био-психо-духовно същество, човекът сам по себе си е система, съставена от множество подсистеми (атоми, молекули, клетки, органи и т.н.) и на свой ред участва в създаването на множество социални системи (семейство, общности, организации, нации…).
В човешката история семейството винаги е било „основната система“, притежавайки по своята природа неповторими и специфични характеристики, които го отличават от другите системи, и една от най-съществените разлики е така наречената „кръвна връзка“ или наследствения елемент. Въпреки че, намаляването на значимостта на този елемент е предопределено от напредването на човечеството по еволюционния му път, в полза на по-универсалните и духовни модели, на едно системно равнище, изглежда че тази система продължава да има голяма значимост. Освен това, трябва да имаме предвид, че традиционното семейство – в общопознатия му вид – е преминало през множество преобразования в хода на вековете. То е имало форми, невероятно различни от настоящите и ще продължи своята еволюция, следвайки нови траектории. С други думи, самото семейство е в процес на трансформация. Въпреки това и въпреки че кръвната връзка изглежда се основава на културното наследство на миналото, наблюдението на семейните динамики посредством методологията на констелациите ни подсказва, че кръвната връзка има своята специфична и особена стойност, която не може да бъде пренебрегната. Феноменологичното наблюдение на семейните динамики осен това установява, че:Индивидът е толкова по-силен и устойчив, изправяйки се пред предизвикателствата на живота, колкото повече успява да постигне установяването на силна връзка с тези, които съставляват неговото собствено родословно дърво – с предците му и с рода му. И в действителност, особеността на семейната система, която я прави неповторима е, че тя е едновременно и биологична и социална система, тъй като е валидно това, че тази система е изградена от емоционални връзки, но в същото време е валидно и това, че тя е единствената система, в която животът бива предаван, посредством генетичният код, от едно поколение на друго.
Семейството е единствената система, в която са налице едновременно две различни по своята същност нива, нивото на родителите – „Големите“ – онези, които предават гените и живота, и нивото на децата – „Малките“ – онези, които получават тези гени и живота. Това ясно разграничение прави семейната система единствената по рода си в сравнение с всички останали системи. Тогава, когато се намираме на своето „правилно място“ в семейната система, тогава ще ни е по-лесно да намерим и правилното си място във всяко едно взаимоотношение и връзка в живота си.
Всяка система се характеризира със своето системно „поле на съзнанието“ – морфогенетично поле, наречено така от английския биолог Рупърт Шелдрейк, в което спомените от миналото продължават да действат под формата на условни рефлекси и навици. За да бъдат преодолени подобни условни рефлекси тогава, когато те станат дисфункционални, е необходимо тези рефлекси да могат да бъдат разпознавани, интегрирани и надраствани. Всеки еволюционен процес следва една последователност от интегриране-трансцендиране-интегриране. Това движение се случва по-лесно тогава, когато сме в състояние да отдадем почитта си на миналото и да гледаме към него с благодарност, тъй като това ни позволява да се обърнем към бъдещето, бидейки свободни от бремето на миналото и да разполагаме с цялата ни необходима сила.
Семейните Констелации – и това е тяхната най-изненадваща особеност – ни свързват именно с полето на съзнанието на семейната система и това ни позволява да:
- Наблюдаваме системните динамики по един по-ясен начин, като странични наблюдатели
- Извадим на повърхността информацията, свързана със събитията от миналото, които са предопределили тези динамики
- Отпразнуваме моментите на трансформация, като например при ритуалите на прехода, които ни помагат да освободим потока на любовта, така че тя да потече свободно към местата, където е била блокирана.
И всъщност, истинското значение на една констелация е именно това – да позволи на блокираният поток на любовта в системата, да възобнови своето движение, тъй като именно в следствие на прекъсванията на този поток възникват системните нарушения, които могат да се опишат в рамките на следните три принципа:
1.Принципът на принадлежността
2.Принципът на точното място и старшинството
3. Принципът на баланса между даване и получаване
Ритуал за точно място и старшинство:
„Мамо, татко, вие сте големи, аз съм малък (малка).
Вие имате право на вашата съдба, аз имам право на моята съдба.
Вие имате право на вашия живот, аз имам право на моя живот.
И моят живот и моята съдба са различни от вашите.
Моля ви да ме пуснете, аз имам право на моето място в системата.
Докато бях на вашето място, взех нещо, което не ми принадлежи и сега ви го връщам.
Пускам ви. Благодаря ви, отдавам ви почит, а сега моля ви да ме благословите за щастлив живот.“