Човек не може да не се обижда. Под обида аз разбирам не само открита вражда, която води до разрив в отношенията. За нашия организъм не минава незабелязано нито едно, дори бързопреходното и нефиксирано несъгласие с проблемната ситуация или с някой от околните. Всички неизказани и непростени обиди се натрупват и в крайна сметка задължително довеждат до болести.
Ето тук идваме до ключовия момент на метода на духовно- емоционалното освобождаване от страха. Като прощаваме, ние се освобождаваме от всички негативни емоции, с което помагаме на организма си да победи болестите и започваме да възприемаме живота с радост и лекота. Нямам предвид всеопрощаването, на което човек на практика не е способен. Той не може да прости насилието, убийството, войната, но може да си Прости, че е попаднал в една или друга ситуация. Сгрешил е веднъж, а се обвинява цял живот. Например, вие не можете да си Простите, че сте пострадали от някой. И не стига, че друг ви е обидил, ами цял живот продължавате да се самобичувате, като си спомняте за този случай.
На хората не са им достатъчни личните им страдания и за да увеличат дозата страх, гледат, например, телевизия, за да се „напомпат“ и с наслада да преживяват видяната на екрана несправедливост. По-несправедливо е това, че, съпреживявайки и безсмислено нажежавайки въздуха със своите възмущения, ние се наказваме сами, като изпитваме негативни емоции, от които в края на краищата може да пострада организмът ни.
Но какво ще стане със света, ако хората дори няма да съпреживяват, ще попитате. За да отговоря на този въпрос, нека разгледаме по какъв начин телевизионните зрители „съпреживяват“. С осъждане и възмущение. Няма да им дойде наум да помогнат реално на тези, на които съчувстват, но да наругаят виновните – от това по-хубаво здраве му кажи! За да се обидят. Истинското състрадание винаги води към действие, а онова, което сме свикнали да наричаме състрадание и съпреживяване, е просто още един начин да се дрогираме с обида. Ние не разбираме Прошката, защото отдавна вече сме зависими от страха, а Прошката ни лишава от този наркотик. Единствено когато човек застане пред избора – здравето или обидата, той прави крачка към Прошката.
За да Простим, трябва да се потопим МИСЛЕНО в минала стресова ситуация и да я „видим“ отстрани. При това трябва да си РАЗРЕШИМ мислено да отмъщаваме на оскърбителите си дотогава, докато спомените за миналата обида престанат да предизвикват у нас отрицателно усещане. Този механизъм за освобождаване от обидата е много полезен. Първо, няма никаква опасност подобна мислена работа да доведе до реално отмъщение, а, второ, освобождавайки се по такъв начин от обидата, ние ставаме здрави и спокойни хора, на които не са им необходими конфликти и неразбории в живота. Глупаво е да се обричаме на опасни вълнения.
Много е важно да не се обърка Прошката с нежеланието да си спомним обидата. На хората им се струва, че след като са забравили неприятностите, вече са им Простили. Но това са съвсем различни неща. За да разберете, дали се е осъществила Прошката, затворете очи и МИСЛЕНО си представете, че прегръщате този, който ви е обидил. Ако това действие не предизвика у вас неприятно усещане, значи душата ви е освободена от обидата и вие сте здрави. Ако става дума за някаква обидна ситуация, припомняйки си я отново (след извършената мислено работа), не трябва повече да изпитвате никакви негативни емоции. А когато дори не искате да си спомняте нещо или някого, това говори за дълбоко стаена обида и тук няма никаква Прошка.
Дали в положителните емоции няма нищо положително?
Най-трудно се осъзнава фактът, че положителните емоции също са емоции на страха. Във връзка с това нека разгледаме някои от тях.
РАДОСТ. Когато човек се гледа в огледалото, той не се радва на това, че има ръце. Той просто е доволен от този факт, защото за него това е естествено. В дадения случай не възникват никакви емоции. Само страхът от ампутация може да предизвика у него радост от това, че има ръце. Сега си спомнете колко се радвате, когато видите някого, когото отдавна сте чакали. Дори можете да заплачете от радост. Но следите сочат към един много важен момент – вие сте изпитвали силен страх. Защо? Страхували сте се, че дългоочакваният от вас човек няма да дойде. Той може да ви е забравил или да е умрял, докато сте били разделени. По същия начин човек, който има кола, няма да се радва при вида й. За да почувства радост от колата, трябва да открие у себе си страх от открадването й или да си спомни колко усилия е вложил, за да я купи. Хората, които дълго време живеят заедно, не се радват един на друг, като се срещнат. Само раздяла, или опасност от раздяла могат да предизвикат емоция на радост у тях. Човек се радва на това, което се бои да не загуби.
СРАМ. Тази емоция възниква, когато съществува страх от осъждане. Например, една жена няма да се срамува да излезе вечер с рокля с голямо деколте. Но ще я е срам да се появи така в църквата. Не се срамувате да се целувате в усамотено място, докато някой не ви види. Хората без свян се псуват на майка насаме, но пред свидетели се държат прилично и възпитано.
ЖАЛОСТ. Тя се основава на страха, когато се боите да не изпаднете в аналогична ситуация. Добре облеченият и сит човек често изпитва съжаление към някой просяк. Но този просяк няма да предизвика жалост у човек, който живее при същите условия, защото за него това е нормално и той не вижда причина за съжаление.
Екологията на емоциите е ключът към тайните на живота
Моята представа за „екологията на човека“ е профилактиката на заболяванията, или такова отношение към живота, което води до здраве на всички етапи от съществуването на човека. Това не означава, че не трябва да пием, пушим, да ядем месо и т.н. Смятам, че какво ще яде или пие един човек е дълбоко лична работа. Моята задача е да променя емоционалното му отношение към самия него по такъв начин, че да не му се иска да направи нищо вредно за себе си. А това изисква голяма вътрешна работа и съзнание. Съвременните хора не могат да се грижат истински за здравето си. Така те ще живеят с обиди дотогава, докато не разберат, че има реална връзка между страховете и съществуващите проблеми. И в тази връзка цигарите и алкохолът са само дребни неща в сравнение с онези битови неуредици, в които живее днес човек. Той наистина няма време да се опомни и да спре в себе си екологичната катастрофа.
Целият ми опит, за съжаление, потвърждава, че негативните емоции довеждат човек, колкото и да е парадоксално, по-често до физически заболявания, а не до психични. Защото нашата психика е по-гъвкава от организма ни. Тя е защитена надеждно от ума. Умът винаги ще ни успокои и ще ни каже, че нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат, че няма защо да се разстройваме заради някакви си конфликти, защото те са толкова „дребно нещо“! И всичко щеше да е чудесно, ако „дребните неща“ не оставяха толкова дълбока следа в нас. За съжаление, когато си казваме: „Това няма значение за мен, аз не се страхувам“, ние се лъжем. Но организмът ни не може толкова лесно да бъде измамен. Дори съвсем незначителна битова уплаха ще предизвика разрушителен химически процес и „отровното отделяне“ на страх ще „развълнува“ кръвта ни. После вече е въпрос на време кога болестта ще се развие. Сигурно сте забелязвали как понякога някоя „дреболия“ ви засяга много силно и предизвиква такава буря от емоции, каквато не сте очаквали. Откъде идва подобна реакция, неадекватна на ситуацията? Това говори, че обидата има вече много дълбок „корен“ и причината трябва да се търси в миналото. Задачата на всеки, на когото не му е безразличен животът, е да не пропусне нито една битова уплаха, да не говорим за силните стресове. Да не се подлъгва по дребната същност на обидата, а да я разглоби на съставните й части, за да освободи уплашената си душа от отровните натрупвания на страха. Тогава и организмът ще се справи по-лесно с всякакъв стрес, без да предизвиква разрушителни заболявания.
Как да се освободим от страховете си – Михаил Лежепеков