Терапевтичните механизми, които действат в психеделичната и холотропната терапия, са изключително широкоспектърни. След като психиката се активира и симптомите се превърнат в поток от преживявания, могат да се появят съществени терапевтични промени във връзка с повторното преживяване на детски спомени с отделни аспекти и страни на перинатална динамика и с много различни типове трансперсонални явления. Това повдига интересния въпрос.
„Всички тези най-разнообразни преживелищни събития могат ли да се редуцират до някакъв общ знаменател?”
Съвременните изследвания посочват, че човешките същества имат странна и парадоксална природа.
В контекстовете, които традиционно се изследват от механистичната наука, изглежда подходящо да се мисли за хората като отделни Нютонови обекти – сложни биологични машини, изградени от клетки, тъкани и органи. Същевременно обаче съвременните открития потвърждават твърденията на извечната философия и великите мистични традиции, че хората освен това могат да функционират като безкрайни полета на съзнанието, трансцендирайки ограниченията на времето, пространството и линейната каузалност.
Тези два взаимодопълващи се аспекта на човешката природа са свързани преживелищно с две различни форми на съзнание.
Първата от тях може да се нарече хилотропно съзнание, което се превежда като съзнание, ориентирано към материята Името идва от гръцките думи hyle = материя, и trepein = движа се.
Това е състоянието на съзнанието, което преживяваме във всекидневието и което западната психиатрия смята за единствено нормалното и легитимното, т. е. това, което правилно отразява обективната реалност на света.
В хилотропната форма на съзнанието индивидът преживява себе си като здрава физическа цялост с крайни граници и с ограничен сетивен обхват.
„Холотропно” буквално означава „стремящо се към цялостност или движещо се към целостта (от гръцките holos = цяло и trepein = движа се в посока на).
Важно е да се осъзнае, че в хилотропната форма е възможно да се преживява единствено сегашният момент и сегашното място („тук и сега”) във феноменалния свят на консенсусната реалност така, както тя се променя всеки миг.
Когато напълно се появят в съзнанието, някои от тези холотропни преживявания се интерпретират от човека в „собственически” термини от позицията на тялото-егото: моят детски спомен, моето раждане, моето ембрионално развитие, моето зачатие, спомен от живота на моите човешки или животински предшественици или епизод от моето бъдеще.
Други приемат формата на среща с нещо, което е недвусмислено различно от тялото-егото или неговите удължения.
Това може да се илюстрира от преживяване на телепатична връзка с друг човек или животно, анимистично общуване с растения или дори с елементи от неодушевената природа и среща с извънземни цялости или интелект.
Третата възможност е пълната преживелищна идентификация с различни аспекти на света без собственическа интерпретация.
Обхватът на холотропното съзнание не е ограничен до материалния свят и до пространството и времето. Той може да се простира отвъд границите на Нютоновата реалност и да достига до необикновени измерения на съществуването.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф