Ако слабо място Ви е коремът

Ако слабо място Ви е коремът


Разположен между гръдния кош и тазовата купа, коремът е далеч от техните защитни способности.

От изправянето на тялото на два крака той е пострадал най-много.

При движението на четири крака поне вътрешностите са били прикрити в коремната кухина.

За горното покритие се е погрижил гръбнакът, крайниците са гарантирали фланговото осигуряване; отдолу го е защитавала земята, отпред – костите на гръдния кош. С изправянето коремната кухина останала открита и беззащитна. Все пак дългите и плоски коремни мускули създават известна сигурност от външни наранявания и предпазват вътрешностите от изпадане.

С изправянето на тялото коремът изгубил не само защитата си, а и своето значение.


На основата на сходното в множество черти племенно и индивидуално историческо развитие може да се види важността на корема за бебето; но също и голямата му роля за нашите най-далечни предци.

При малкото дете и днес всичко се върти около корема и скритото в него жизнено чувство. Ако е топъл и пълен, всичко е наред; ако е празен и напрегнат, стрелките сочат буря. Размишленията на главата все още не играят никаква роля, а дори сърдечните пориви отстъпват на коремните усещания.


Ако главата е централата на разума, а сърцето – центърът на емоциите и душевните пориви, коремът е родното място на първичните – от една страна, детински, а от друга, първични -чувства и подтици. Заселилата се под пъпа трета чакра, манипура, има нещо общо със самобитната сила и власт.

За малкото дете неговото пъпче е пъпът на света. Ако нещо не му е по вкуса, то реагира с болки в корема; добре ли му е, то си търка корема от удоволствие.

Непреодолимите чувства, свързани със закрилата и защитата, при възрастните все още се усещат в стомаха.

Дълбокият и непонятен страх предизвиква коремни болки, а емоционалният натиск се насочва преди всичко към сърцето.


В последна сметка коремът е телесният килер за провизии, който демонстрира складираните там материални резерви. Колко много са хората, които обичат да носят със себе си най-необходимото, показва един поглед върху модерното благоденстващо общество и неговото наднормено тегло.

Като място, натоварено със задачата да се грижи предварително за лошите времена, коремът свидетелства за вярата и доверието в материалното бъдеще.


Ние не оценяваме тази негова последна задача, а по-скоро презираме грижливото му мислене.

Когато желаем доброто на някого, ние обикновено казваме „Горе главата! Само не унивай!”, като по този начин подчертаваме горния полюс. „Сит търбух, за наука глух” – така казва народната поговорка, а изразът „Търбух уши няма” окончателно определя корема като рожба на бездушието. Отново ясно изпъкват противоположните интереси между горното и долното.

Всичката кръв, която коремът използва за своите наслаждения, е отнета от ученолюбивата и амбициозна глава. Но с удоволствие изпускаме от погледа си, че притеглящият ни към земята корем ни приземява.


На мястото на корема си модерният човек най-много би желал да има една дупка и някаква опъната коремна обвивка, която практически да не скрива нищо; по този начин би намерил покой от този долен и дефинитивно неприличен свят. Така например издаваните от корема звуци за нас са отвратителни, докато ние нямаме нищо против сърдечните и дори ценим произведените от устата, доколкото имат общо с духовното, а не с конкретното храносмилане.

Тежко и горко обаче, ако коремът изразява своите интереси чрез куркане, или пък думата вземе червото. Онова, което ни предлага нашата долна половина, не е особено изтънчено. При това то може да е непочтено, затова пък е напълно честно.


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке