Да поговорим за това, откъде се взима у нас страхът, къде са неговите най-дълбоки корени? Страхът от живота е свързан със страха от смъртта. Свързан е с неразрушим генетичен код, защото всичко, което се ражда в материално тяло, в материална обвивка, неизбежно ще умре. За съжаление, този код не може да се премахне. Но хората вярват в измамата, че колкото повече внимават и се страхуват, толкова по-дълго ще живеят. Ако се занимаваме само с това, как да живеем по-нататък, през цялото време ще изпитваме страх от мисълта колко ще продължи животът ни. Това именно е страхът от живота. Всички дела и мисли на човека, целият свят около него, всички средства за масова информация са загрижени само за едно – да открият рецептата за безсмъртие. Човешкият ум се стреми към такава информация, която ще му помогне да живее по-дълго време.
Двете страни на медала
Ето защо сред хората са на такава почит астролозите, маговете, хиромантите, т.е. тези, от които можем да разберем как да избегнем часа на своята смърт. А до страха от живота ни довежда страхът от смъртта. Те са неразделни като двете страни на медала. Когато страхът от смъртта е скрит дълбоко и е неосъзнат, животът става същински ад, защото не си даваме сметка, че се страхуваме именно от смъртта. Намираме обяснение като „Страхувам се, че няма да имам пари, няма да имам жилище, няма да имам работа, че децата ми ще останат без баща или без майка“ и т.н. С други думи, страхът от живота е страх от смъртта, раздробен на малки частици. Ето защо дълбоко в хората се е загнездил стереотипът, че те не се страхуват от самата смърт. А ако всеки жизнен страх „се размотае“ като кълбо (например, страшно е да се остане без работа, защото няма да имаме средства за съществуване), всяко ще доведе до признаването на смъртта като реален факт. В нашия пример – до факта гладна смърт.
Защо на хората им е толкова изгодно да крият точно страха си от смъртта? Защото, ако човек се бои да не изгуби работата си, дома си, жената, мъжа, той се бои да не изгуби придобити неща, а значи, по своята същност те не са страшни или не изглеждат страшни. Като си признава това, човек по принцип не изглежда страхливец. Да разгледаме подробно схемата. Ако попитате някого, който се страхува да не остане без работа: „Значи се страхуваш?“ Какво ще ви отговори той? „В никакъв случай, ще си намеря друга!“, т.е., загубвайки предишната си работа, той ще си намери нова. А ако беше страхливец, щеше да си седи вкъщи и да трепери от страх. Така мислят хората. Когато човек е принуден да си признае, че се бои от смъртта, той лесно може да бъде обвинен в страхливост, защото е невъзможно да не се страхуваме от нея. Причината за този страх е ясна – човек не може да си намери друг живот. Затова страхът от смъртта е постоянно състояние и всеки моралист може да ви обвини, че сте страхливец.
Да се върнем отново към страха от загуба на работата. Според човек това е временна неуредица, с която той може да се справи. А дали е временна? Когато човек преминава от една работа на друга, той се надява, че на новото място ще престане да се страхува. А какво става всъщност? Подобно тежко емоционално състояние човек пренася навсякъде където отиде, защото страхът е стабилна категория. Това – първо. А – второ, никой не може да си забрани да се страхува, тъй като няма власт над мислите си и над химичните реакции, които те предизвикват в организма му.
И като си лепи морални етикети от типа „страхливец“, по такъв начин човек иска да принуди себе си да спре да се страхува и да се реабилитира в собствените си очи (за това съществуват моралните категории). И така, първо сме се нарекли страхливец, после сме се обвинили за този недостатък и обидният етикет вече го няма. В крайна сметка – няма го в главата ни. И когато възпитаваме децата си, също използваме този остарял трик. Като наричаме детето немарливо, предполагаме, че то от срам ще хукне да се поправя. Затова, като си слага обидни етикети, човек се надява, че може да поправи недостатъка. На хората им харесва (вие го знаете прекрасно) да се самообвиняват и оценяват, за да се поправят след това и да станат съвършени. Но те не разбират, че е невъзможно да се коригира оценъчната категория, както е невъзможно да се избавим от самата платформа, върху която тя (например, страхът) е построена, не можем да се избавим от страха от смъртта, защото тя е неизбежна. Именно несъгласието с този закон на природата е постоянният страхов допинг, тоест, наркотик.
Как да се освободим от страховете си – Михаил Лежепеков