Можем да сме богати. А здрави?

Можем да сме богати. А здрави?


ВЪЗМОЖНО Е някои да си помислят, че непрекъснати­ят стрес съпътства само онези, които се страхуват за всеки залък хляб, които са бедни или живеят от заплата до заплата, броейки всяка стотинка. Уви! Никакви богатства не ни спася­ват от страховете. Днес повечето от нас живеят в състояние на морална деградация, недоверие, а понякога и ненавист към икономическите реформи.

Една от най-многобройните „рискови групи“, която е под­ложена на постоянен стрес, са хората, избрали за сфера на своята дейност финансите. Те са принудени да живеят в тота­лен страх.

Бизнесът по принцип е риск.

Ще ни излекува ли от недъга ни златното легло?

Ограничените хора смятат, че всеки „рискуващ“ бизнес­мен може да си позволи да се лекува в елитни клиники, като се обърне към светилата на медицината, че с парите си може да си купи гаранция за дълъг и здрав живот. По принцип това би могло да го защити от болести, ако умее да излиза сам от този стресов свят, в който живее, занимавайки се с бизнес. Но това е невъзможно. Хората не знаят как (без да приемат алкохол, наркотици или лекарства) да спрат „плочата“ на страха, коя­то непрекъснато се върти в главите им. И почивайки си или заминавайки в отпуск, те не могат да се разделят със своите проблеми, дори не могат да изключат мобилните си телефони. Винаги си спомням думите на Сенека:

„Няма разлика дали ще положиш болния на дървено или на златно легло, където и да го пренесеш, той навсякъде ще си носи болестта.“

„Всички болести са от нервите“

Обикновено у нас бизнесмен може да бъде само ароган­тен и напорист човек. И хората по всякакъв начин потвър­ждават този полупрестъпен имидж. Но всяка агресия може да бъде предизвикана само от емоциите на страха, което не минава незабелязано за здравето на човека. Спомнете си за хормоните.

Всички ние сме малко бизнесмени. Това потвърждава фактът, че огромен брой хора вложиха парите си в търговски и държавни банки за големи лихви с надеждата да си осигурят издръжка. И тъй като всеки бизнес е риск, а рискът е страх, винаги има почва за болестите.

Нека разгледаме един такъв пример. Оказали сте се сред злополучните клиенти на банка, която, благодарение на поли­тическата и икономическа нестабилност, след време фалира. Разбирате, че банката няма намерение да изпълни задължени­ята си по влоговете и така вие оставате без нищо. Какво става по-нататък? Отначало ще псувате всички банкери, та пушек ще се вдига, след това правителството, което не може да га­рантира на своите граждани никакви права, а после и себе си, за това, че сте избрали точно тази банка, че не сте я про­верили по разни канали, че не сте се застраховали, че не сте взели необходимите мерки. И така до безкрайност. А после, всеки път, когато си спомняте тази стресова ситуация (няма значение колко време е минало), вие ще се разстройвате, че по такъв глупав начин сте загубили пари.

Съвременният човек, възпитан в рамките на общоприе­тите закони и норми на поведение, се стреми да бъде сипна и възпитана личност, затова не си разрешава каквито и да е емоционални „слабости“. Всички преживявания и страхове той задържа вътре в себе си и старателно крие това от дру­гите, особено от възможните конкуренти. Мнимият контрол над емоционалните изблици създава вътре в човека опасна илюзия, че е способен да владее положението, че може да бъде съсредоточен и решителен в службата, независимо от каквито и да е семейни или интимни проблеми. Но това е ка­панът на страха. Представете си, че се намирате в тъмна стая, където нищо не се вижда. Започвате ди се движите из стаята и се натъквате на различни предмети, всеки от които може да стане за вас смъртно опасен. Затова допуснете в съзнание­то си неприятната мисъл, че не знаете нищо за емоцията на страха, която може да приема съвсем необикновени форми и благодарение на това свойство да бъде абсолютно неулови­ма, наистина, до време. Онези, които познават анатомията на страха, не могат да попаднат в безизходно положение нито в семейството, нито в службата, нито в бизнеса…

За мен не е тайна защо хората стават бизнесмени. Има само две причини.

Първата е жаждата за власт.

Втората е жаждата да притежаваш най-добрия сек­суален обект.

И когато кариерата достига необходимата висота, на де­ловия човек му се струва, че всички нещастия и страхове са останали назад. Той иска реванш. Избрал си е най-добрия партньор за щастлив брак и е готов да реализира плана си. Но идеалното уравнение може лесно да бъде нарушено от силна и страстна емоция като ревността. И само признанието, че сте ревниви, не е достатъчно. Трябва да знаете защо тази ситуа­ция е възникнала в живота ви.

Духовно-емоционалното тяло на човека е подчинено на закона на отражението. Всички хора неизбежно натрупват върху своето вътрешно „огледало“ онези страхове, които им носят околните, особено близките роднини. Ако в семейството има конфликт, емоционалното участие на детето в него е неизбежно и това влияе върху целия му останал живот, създава програма от ситуации като тези на родителите му. Така вашият уж самостоятелен живот с времето се превръ­ща в емоционално „копие“ на чуждия брак, където всички от­ношения между мъжа и жената са отношения на собственост.

Винаги са ни казвали, че трябва да се борим със страха, че трябва да се отървем от него. Как? Като си повтаряме „не се страхувам“, „аз съм силен“, „ще се справя с положението“. Но самата мисъл вече е болест, защото от страха не можем да се избавим и аз вече много пъти говорих за това. Страхът е нашата природа, той ни е даден като инстинкт за самосъхра­нение. А подобни автотренинги просто го натикват дълбоко вътре в нас, откъдето именно той ни управлява.

□ Помнете, че най-опасната за вас болест е срамът. Именно срамът не ви позволява да си признаете, че можете да бъдете слаби. Древните мъдреци казвали, че силен е не онзи, който не плаче, а този, който си разрешава да бъде слаб, защото никой не е победил законите на природата.

Учете се да си прощавате за това, че всъщност сте много слаби хора.

□ Наблюдавайте своите страхове, защото откритият страх не може отново да ви въвлече в стресови ситуации и да разру­ши организма ви с болести.

□ Как да хванете „черната котка на страха“ в „тъмната стая на съзнанието“?

Като си признаете, че можете да правите грешки, да бъдете по-глупав от партньорите си, да се страху­вате за живота на близките си, да се окажете в ролята на не­щастни мъже и жени, да банкрутирате, и, в края на краищата, да се разболеете, защото сте несъвършени.

Само познаването на природата на емоциите ще ви помогне да се обезопасите в екстремни жизнени ситуации.


Кн. „Как да се освободим от страховете си и натрупаните обиди и да помогнем на себе си да станем здрави и силни“ – Михаил Лежепеков