Едно сравнително млада направление в психотерапевтичната практика е Невро-лингвистичното програмиране. То възниква в началото на 70-те години на ХХ в., като за негови основатели се считат Ричард Бендлър и Джон Гриндър.
Развитието на НЛП започва, когато Р. Бендлър, студент по психология в университета в Санта-Круз (Калифорния), започва да си сътрудничи с Дж. Гриндър, асистент по лингвистика в същия университет.
Двамата споделят силен интерес към психотерапията и обединяват усилията и знанията си за да проучат работата но водещите в онова време психотерапевти. Заедно моделират дейността на трима души: Ф. Пърлз, психолог новатор и основоположник на гещалт- терапията; Вирджиния Сатир – водещ терапевт в областта на семейните взаимоотношения, успяла да разреши казуси, които за другите психотерапевти остават непристъпни; и накрая Милтън Ериксън – световно известен и признат хипнотерапевт, чиито идеи се доразвиват в т.нар Ериксонова терапия.
Идеята на Бендлър и Гриндър не била да основат и развият нова терапевтична школа, а по-скоро да определят и систематизират основните стъпки, използвани от водещите терапевти при техните взаимоотношения с клиентите. Интересът им не бил насочен към теоретичната част, а най-вече към онези модели за успешна терапия, които работят на практика, и които могат да бъдат изучени.
Въпреки очевидните разлики между тримата терапевти, които проучвали, Гриндър и Бендлър открили че, те все пак си служат с удивително близки по своята същност модели, при работата си със своите клиенти. Двамата проучили тези модели, прецизирали ги, и построили модел за работа, ефективен в процеса на комуникация, личностна промяна и израстване.
Започвайки от тези първоначални модели, НЛП се развива в две взаимнодопълващи се посоки. От една страна, като процес на усъвършенстване на способностите в която и да
е област на човешката дейност. И от друга, като ефективен начин на мислене и комуникация.
Първоначално новопоявилото се направление нямало определено наименование. През 1976 г. Р. Бендлър и Дж. Гриндър обединили и систематизирали всички открития, които били направили, и въз основа на това достигнали до идеята за названието на новото направление – Невро-лингвистично програмиране. Зад така претенциозното название всъщност се криели три прости идеи. “Невро-” частта изразявала фундаменталната идея, че поведението води своето начало и се определя от неврологичните процеси. “Лингвистичната” част е отражение на идеята, че използваме езика за да подреждаме нашите мисли и поведенчески актове с цел ефективна комуникация и взаимодействие с другите. А “програмирането” изразява всички онези начини, чрез които човек успява да организира и реорганизира своите идеи и действия, за да достигне желаните резултати. Или програмирането означава онова поведение, което наричаме стратегия.
Основните цели, които си поставя НЛП-терапията могат да се определят като:
Предоставяне на възможности за разкриване на “по-дълбоките структури” на съзнанието и определяне на процеса, чрез който тези невидими структури се трансформират в повърхностни, и налагат своето влияние върху поведението и начина на взаимодействие на човек с другите и околната действителност.
Разработване на модели (патерни) за промяна на езиковите фреймове, оказващи влияние, както върху мисловните представи (карти), така и върху убежденията, на които почиват тези представи. Целта е хората да успеят да погледнат на собствените си възприятия и преживявания от по-различен ъгъл, по новому и да ги оценят от друга гледна точка.
Да предоставя повече нови възможности пред човека, да предлага стратегии, които да му помогнат да разкрие и развие пълния си потенциал и да постигне поставените си цели.
Основни положения
Основната цел на НЛП-терапията е разкриването на т.нар дълбоки структури на човешкото съзнание, изучаването им и разкриването на начина, по който те се преобразуват под една или друга форма, преминават на повърхността на съзнанието и започват да влияят и ръководят поведението на човека, да определят взаимоотношенията му с околната действителност. Но за да бъде постигната тази цел, трябва да бъдат спазени основните принципи на НЛП.
Първият и най-значим принцип е качественото взаимоотношение на доверие и отзивчивост. В НЛП това взаимоотношение е известно като раппорт. Той може да бъде разглеждан от различна позиция. От една страна като отношение на споделеност и доверие към самия себе си, и то друга като честно и открито взаимоотношение с околните. Раппортът в отношението към самия себе си може да бъде разгледан в три аспекта:
– Физически – отнася се до наличието на високо ниво на съгласуваност на органите и системите на тялото, което поддържа човек в добро физическо здраве;
– Мисловен – раппортът тук означава оптимална съгласуваност при протичането на мисловните процеси, което дава основание за психическа стабилност и добро психическо здраве;
– Духовен – наличието на раппорт на това ниво е гаранция за успешно взаимодействие, за наличие на усещане за принадлежност към някакво по-голямо цяло, за успешно вграждане на индивида и пълноценно съществуване.
Вторият принцип е познанието, като тук става дума за познаване на това, което човек желае.
Доброто познаване на собствените желания е необходимо с оглед възможността за разпознаване и определяне на успеха. Или с други думи, ако човек не познава добре и в дълбочина собствените си желания и мечти, дори и да ги постигне, той не би изпитал удовлетворение, именно поради липсата на познанието. Неговата липса означава също и невъзможност за определяне на успеха, което в НЛП се нарича поставяне на целта или изход.
Третият принцип е известен под наименованието сетивна острота. С него се обозначава необходимостта от правилното използване и разбиране на сетивните възприятия (наблюдението, слушането, усета за действително случващото се в заобикалящата ни реалност). Единствено правилнотоизползване на всички сетивни сигнали е залог за постигането на успеха и реализирането на поставените цели. Освен това те могат и трябва да служат и като обратна връзка в процеса на взаимодействие, с оглед регулиране на поведението.
Последният, четвърти принцип на НЛП е гъвкавостта на поведението. Във всяка една ситуация човек има множество възможности за избор при извършване на дадено действие. И колкото са повече изборите, толкова повече нарастват и шансовете за успех. Само е необходимо човек да може да открие и осъзнае това множество от възможности, и да е склонен да избере оптималния за себе си вариант. Да има нагласата да експериментира различни типове поведения, за да разкрие
това, което ще го отведе до набелязания резултат (успех, цел).
Освен тези четири принципа, впоследствие много автори посочват, че най-известната презумпция в НЛП може да се приеме като още един пети принцип. Именно презумпцията, че “Картата не е тъждествена на територията” се приема като крайъгълен камък в НЛП.
Всъщност този принцип е изведен много преди да се зароди самото НЛП. Още А. Кожибски, основател на общата семантика, стига да идеята за фундаменталните различия между нашите “карти на света” и самия свят. Именно философските възгледи на Кожибски за езика, и синтактичната теория на Чомски образуват ядрото на лингвистичната част на НЛП.
В НЛП е прието, че всеки индивид има собствена карта (представа) на света, която той формира с помощта на езика и собствените си сензорни системи, в процеса на опита натрупван от всекидневната му дейност. И точно тези карти определят как индивида ще интерпретира и реагира на обкръжаващата го действителност, и какъв смисъл ще вложи в собствените си поведение и опит и тези на околните.
А “територията” това е действителността такава, каквато съществува независимо то всичко, но не може да бъде възприемана по еднакъв начин от всички индивиди, поради факта, че те имат различни нагласи, опит, отношения, очаквания, убеждения, цели.
Затова “картата” (нашето субективно, ограничено възприемане) не е територията (на реалността). И именно поради това различие между картата и територията, постъпките на индивида се определят по-скоро от вътрешния му модел, който той си е изградил за реалността.
Основна идея в НЛП е, че колкото по-богата е “картата на света на личността”, толкова повече ще бъдат и възможностите, които ще се разкрият пред него, а това ще увеличии шансовете му за постигане на успех и оптимално разрешаване на възникналите проблеми.
НЛП се опира на идеята, че посредством опита индивида натрупва информацията, която постъпва от външната действителност, и която посредством чувствата, фантазията, усещанията и емоциите, възникващи у него се явява суровината (материала), чрез който човек гради собствените си карти и модели за света.
Цели на терапията
Основополагащи в НЛП са целите, като тук под цели се разбира всичко онова към, което човек се стреми и желае да постигне като успехи. Поставянето на цели и постигането им са в основата на човешкото съществуване, доставят удовлетворение на човека и водят до промени в живота му.
Целите в НЛП са всички онези желания, мечти, искания и т.н., които има човек. Той има определено държание, защото смята, че то би му донесло някаква полза. Или може да се каже, че хората вършат нещата с цел, и независимо дали го определят или не, винаги очакват някакъв резултат. Поради това в НЛП се приема, че зад всяко поведение на индивида, винаги е налице цел, т.е. преследва се постигането на определен резултат. Въз основа на това разбиране за поведението на хората, Бендлър и Гриндър развиват своето виждане за целите. За тях поставянето на целите, съзнателно и точно, “като добре оформени резултати” дава по-голям шанс те да се превърнат в необходимото поведение и желаните постижения.
В НЛП поставянето на целите се разглежда като част от един по-голям модел, които е в основата на всяко усвояване на знания и умения от хората. Така нареченият четириетапен модел на успеха е илюстрация на начина, по който хората трябва да програмират личните си цели, с оглед на положителния резултат. Той включва в себе си следните четири прости стъпки. На първо място е необходимо човек да може да реши какво точно желае.
Или на езика на НЛП това означава да може да си набележи цел. На следващо място е поставено активното действие от страна на индивида, съобразно поставената цел и наличните ресурси. Преценка на настъпилите изменения следствие на дейността и оценка на ползите в посока постигане на набелязания резултат. Откриване на нови възможности за действие в посока на постигане на целта, апробиране на различни поведенчески модели, които да допринесат за наличието на желаната промяна.
За да бъде успешен този модел е необходимо да се изпълни точно всяка една негова стъпка, като на първо място човек трябва да може да постави правилно целта. На езика на НЛП това се нарича постигане на “добре оформен резултат”. А за да е възможна това е необходимо да бъдат изпълнени т.нар. “елементи на добре оформения резултат”. В литературата най-често се посочват следните шест елемента, съобразно които да се поставят целите. Положително формулиране на целта. Човек винаги първо трябва да може да заяви какво иска, да се изрази в положителна форма. Според основателите на НЛП това е от изключително значение, поради факта, че мозъкът е устроен така, че формулирането на дадена цел в отрицателна форма, по-скоро ще има обратния ефект, отколкото нейното постигане. За да може да разбере какво “не иска” човек, той трябва да си го представи. Така умът използва този създаден мисловен образ и го приема като даден (желан) резултат. Така изразената отрицателно цел (не искам да), почти неизбежно се превръща в реален резултат (действителност).
Перифразирането на желанията (целите) на пръв поглед е едно просто обръщане, но езикът и синтаксисът имат огромно влияние върху мозъчната дейност, а заедно с това и върху постиженията на човека.
Поставяне на целта в контекст.
За да може да придобие по-ясна представа за това, което желае, човек е необходимо не само да изрече (напише) своята цел, но и да може да придобие една вътрешна представа за това, което ще се случи. Да успее да образува един мултисензорен план на това, което иска да създаде, за да бъде постигнато това НЛП предлага индивида да си задава въпросите: Къде? Кога? С кого? иска да постигне набелязания резултат, докато постигне това вътрешно усещане и представа за целта. Или с други думи за да е ефективен поставеният резултат е необходимо, той да бъде поставен в определен контекст. Изразяване на целта с конкретни, сетивни термини. Това изискване отразява необходимостта човек да може да включи цялото си въображение по посока на набелязаната цел, да може да си представи бъдещето и всичко свързано с очаквания резултат. Поставяне на изпълнима цел. Това е изключително важно условие относно целите. В НЛП поставянето на реалистични и възможни за изпълнение цели е едно от условията за личностен ръст и усъвършенстване. Под цел, която може да бъде изпълнена в НЛП се разбира оформянето на такъв резултат, който да е в рамките на възможностите на индивида, изпълнението му да е в границите на собствения му контрол, и да не допуска възможност за отлагане на постигането или оправдаване на непостигането под действието на странични фактори и трети лица. Преценка на последиците от постигането на целта. Предполага обмислянето на целта в един по-широк контекст. Това е следствие на идеята, че при постигането на набелязаната цел човек неминуемо ще изгуби нещо друго (време, средства, ресурси, социални контакти и т.н.). поради това още в началото индивидът трябва да може честно да прецени последиците от постигането на желания резултат и от промяната свързана с това. На езика на НЛП това е обозначено като “екология на промяната”. Като под екология се разбират всички промени, които ще настъпят в живота на индивида в следствие на реалния резултат, а също така и всичко, което ще засегне пряко или не околните лица. Избор на стойностна цел. На последно място човек трябва да е сигурен, че поставената цел е реално значима за него, и би допринесла за неговото лично развитие, а не за това на други лица. За да е сигурен в това, той трябва да може да идентифицира положителните последици от набелязания резултат, които да го касаят лично.
Терапия модели и техники
Отправна точка в НЛП-терапията, основана на моделирането, се явява разбирането, че всяка една промяна е възможна, само когато е налице реална промяна в убежденията на индивида. Индивидуалните карти на хората основно са съставени от техните убеждения за това как функционират, какво всъщност представлява света, как е устроен и т.н., а психотерапевтичните изменения, корективни или еволюционни, се явяват функционални изменения на убежденията. Което и да е направление в психотерапията слага на преден план необходимостта от предоставяне на повече и различни възможности на клиента за да достигне да промяна на убежденията си.
Следователно ключът към положителната промяна, към развитието и личностния ръст, към успеха е именно промяната на убежденията. На тези убеждения, към които човек е склонен да се придържа и доверява, тъй като са резултат на предишния му референтен опит.
Едно от твърденията на създателите на НЛП е факта, че именно опита е този, който променя хората.
Въз основа на него те са склонни да приемат или не дадено поведение, взаимоотношения, мисли, чувства, дори и екзистенциални постановки. Доказано е, че предходния опит на личността неминуемо оказва влияние върху сегашните иѝ взаимоотношения, възгледи, отношение към заобикалящата среда, убеждения. И ако те са нефункционални, напълно закономерно представляват силна предпоставка за невъзможност за постигане на набелязаните цели, затормозено общуване и взаимодействие с околната среда.
В съгласие с тези си разбирания Р. Бендлър и Дж. Гриндър предлагат техники за промяна на стила на изразяване и общуване с хората, които да доведат до по-добро разбирателство, което според тях е първата стъпка към постигането на успеха.
Качественото взаимоотношение или възможно най-доброто разбирателство между хората е в основата на НЛП-терапията. А способността човек да се разбира с околните се приема като възможност за постигане на успех във всяка област от живота. Според НЛП-теорията в основата на разбирателството е залегната еднаквостта. Ри изследванията се оказва, че хората, които общуват ефективно по между си обикновено мислят, действат, държат се по един и същ начин, споделят
еднакви възгледи и убеждения.
Въз основа на тези резултати Бендлър и Гриндър установяват и извеждат необходимостта от уеднаквяване на хората в процеса на общуването с оглед постигане на разбирателство, което от своя страна да изведе личността до набелязаната от нея цел. Те предлагат следните области а уеднаквяване.
Физиологично уеднаквяване. Установено е, че хората, които постигат разбирателство в процеса на общуване, всъщност са склонни да заемат една и съща поза, да използват еднакви или близки жестове, мимики, гримаси. Поради това с оглед постигане на разбирателство с ответната страна е препоръчително стойката на тялото да е идентична, да се изразяват същите или близки жестове, мимики, или в общи линии да се повтарят общите движения на събеседника, но в разумни граници, за да не бъдат възприети като ирония.
Уеднаквяване на гласа. Препоръчва се когато предходното е невъзможно (напр. при разговор по телефон). В тази област уеднаквяването се извършва според силата, тембъра, темпото, височината на гласа според характерните фрази и диалекти.
Уеднаквяване на езика и начина на мислене. В НЛП е прието, че начинът на мислене на човека, всъщност е отражение на начина, по който той използва външно сетивата си. Затова в процеса на общуването е необходима да се разпознават трите основни начина на мислене, и при разминаване с този на отсрещната страна личността да може да се уеднакви.
А) Визуален тип мислене. Лицата с този тип мислене са склонни да използват думи и фрази с визуално значение (да погледнем от друг ъгъл, виждам възможността, картината е следната…). В тези случаи най-лесно разбирателство се постига като се използват същите сетивни думи, известни в НЛП като предикати.
Б) Слухов тип. Обикновено хората от този тип използват предикати като “чувам какво ми казваш”, “звучи ми добре” и т.н.
В) Кинетичен. Този ти мислене се характеризира с използването на думи свързани с осезанието (ще се заловя за работа, нещата вървят гладко, усещам проблема…).
Уеднаквяване на убежденията и ценностите. Най-често за да се постигне разбирателство при общуването е необходимо двете страни да споделят еднакви ценности и убеждения, да имат съгласуваност във вижданията си а значимите събития от заобикалящата ги действителност. В НЛПтерапията се препоръчва да се търси съгласуваност и уеднаквяване на универсалните или т.нар. макроценности и убеждения като коректност, честност, вежливост, етичност, за да се постигне разбирателство и да се разкрие възможност за постигане на целта.
Уеднаквяване на преживяванията.
Тук става дума за това да се търси някакво сходство със събеседника, било в областта на интереси, хобита, професионални възможности за да се постигне разбирателство. Идеята е преживяванията на двете страни в общуването, казано с езика на НЛП, да се застъпят, да имат обща основа или сходство, което да благоприятства процеса на общуване.
Уеднаквяване на дишането. Р. Бендлър и Дж. Гриндър установяват факта, че дори и физиологичните процеси имат влияние върху ефективността на комуникацията. Те считат, че тя може да бъде подсилена когато двамата събеседници постигнат уеднаквяване на дишането си, тъй като разликите при него също могат да дадат отрицателна насока на резултатите от общуването.
Освен като възможности за постигане на по-добри резултати в процеса на взаимодействие, Бендлър и Гриндър разглеждат тези шест условия и като начини за влияние върху хората. Ако бъдат правилно усвоени и прилагане добре от личността, те не само ще способстват за постигането на разбирателство с околните, но ще предоставят и възможност на личността да влияе върху техните убеждения, виждания, разбирания, което улеснява постигането на целта. А това предоставя на практика неограничени възможности за успех и не на последно място води до качествена промяна в начина на живот на хората.
Много голямо значение в НЛП-терапията се обръща на езика. И това е напълно закономерно, тъй като лингвистиката в НЛП заема централно място. Гриндър и Бендлър отстояват твърдението, че езикът служи:
– Като средство за презентация или създаване на моделите на собствения ни опит;
– Като средство за тяхното предаване на околните.
Добре известно е, че хората използват съзнателно и целенасочено езика за да получат желана от тях реакция (резултат). И следователно при общуването си те подбират такива думи и изрази, които да имат търсеното от тях значение за събеседника, или казано с езика на НЛП – да се вписват в неговата карта на реалността. Думите всъщност нямат фиксирана значение, въпреки, че хората често мислят така, те придобиват такова в рамките на житейския опит. Поради което се оказва, че всяка дума може да означава различни неща за различните хора. Добре е човек да разбира и осъзнава това и да търси начини и възможности да се увери, че използвайки думите те са разбрани от събеседника му точно с това значение, което той е вложил в тях.
В този смисъл, Бендлър и Гриндър систематизират два езикови модела за предаване на информацията. Първият се използва при предаването на точна и подробна
информация от хората, или това е т.нар. метамодел. А вторият, моделът на Милтън, предлагат при работа с т.нар в НЛП художествено неясен език.
Метамодел. Той включва езиковите модели забелязани за пръв път от създателите на НЛП в практиката на Вирджиния Сатир. Тя събирала необходимата и информация, като използвала за да изяснява значението на думите, с които хората описвали преживяванията си, желанията проблемите, вижданията си.
За да изясним метамодела, на първо място е необходимо да се разкрие как той се превръща в думи.
Добре известно е, че мислите на човек обхващат много повече значения от това, което езикът може да изрази с думи. Така процесът на изразяване всъщност се свива в една линейна структура от думи, която е натоварена да предаде опита на индивида. И думите всъщност трябва да изградят една “карта на действителността” на индивида. Но това всъщност крие риск, тъй като използваните думи могат да доведат до ограничение, което да доведе до обедняване на “картата на реалността” на личността. И това е следствие на закономерността, че зад предадените думи може да се крият множество подробности, заличавания, обобщения. А те често имат много голямо значение, защото когато човек не ги получава с процеса на комуникация, приема, че те са там и в голяма степен може да
сгреши. Проблемът е в това, че хората са склонни да запълват липсващите парчета от своята карта, а не от картата на говорещия, и това води до различия в разбирането.
Основната задача на метамодела е да извади именно тези изтривания, изопачавания и обобщения, които ограничават ефективността на комуникацията. Написаните и
изказани думи се явяват повърхностни структури, които представляват сами по себе си
преобразувани психически и лингвистични “дълбинни структури”. И като следствие на това думите могат едновременно да отразяват и формират психическия опит. А това им свойство ги прави мощно оръжие на мисълта и на другите съзнателни и безсъзнателни психически процеси. прониквайки до дълбинната структура, посредством специфичните думи използвани от личността, е възможна определянето на онези психически процеси,
които са отразени в езиковите модели на човека и съответно положителното им повлияване от страна на терапевта.
При това разбиране езикът може да дублира и дори да заменя опита и действителността на личността. И освен това от изключително значение за терапевтичната практика е факта, че конкретната дума не само може да отразява представите на личността за нещо, но е действително способна да създава нови убеждения и да променя вече утвърдените. А това е в унисон с идеята на НЛП-терапията за позитивната промяна на личността. Следователно езикът играе дълбока и специфична роля в процеса на изменение и психотерапевтично лечение.
Основи на психотерапията – Минко Хаджийски