Клиент-центрираната терапия е един от основните психотерапевтични подходи, формулиран към 1940 г. от Карл Роджърс. Някои са склонни да определят появата иѝ като най-значителното след Фройд събитие в психотерапията.
Първоначално била наричана недирективна терапия поради естеството на въздействието, което при Роджърс коренно се отличавало от всички предшестващи. Възникнала като отговор на доминиращата психоанализа, психотерапията на Роджърс предлага различно виждане за естеството на личността, механизмите на разстройство и начините за психологическа помощ.
Основни положения
Теоретична основа на клиент-центрираната терапия са принципите на хуманистичната психология, разработени от А. Маслоу, К. Голдщайн, Е. Фром, Дж. Олпорт, възгледи от екзистенциалната философия на Хайдегер, Киркегор и Бубер и феноменологичната теория за личността на К. Роджърс. Те определят и основните положения върху които се изгражда нейната концептуална рамка.
Първото положение е, че обективната действителност не е нещо, което съществува неизменно за
всички, а това което се възприема, интерпретира и преживява от човека в даден момент. Субективното възприемане на себе си и своето обкръжение определя поведението в различните ситуации и начините за приспособяване.
“Човек живее в дълбоко лично субективен свят и цялата негова обективна дейност – казва Роджърс – се явява резултат от субективните му цели и субективен избор.”
Този свят представлява феноменологичната му реалност. Той включва индивидуалните преживявания макар да не са докрай осъзнати, като всяко преживяване, което е строго субективно. Възприятията от субективната (феноменологична) област определят поведението, което зависи от възприеманата, а не от някаква абсолютна реалност.
Второто положение е, че човек е добър, рационален и има заложен стремеж към съвършенство. Той е свободен в своите решения да управлява живота си в рамките на вродените си способности и ограничения. В този смисъл носи и съответните отговорности.
Тези възгледи на Роджърс се лансират, когато сред психотерапевтите доминира представата за човека като дълбоко ирационален, асоциален и саморазрушителен, неспособен докрай да се контролира и ръководи. В противовес на това той твърди, че в човека има вроден стремеж да се движи към здраве, социализация, самореализация и автономност. Това определя с общото понятие самоактуализация. То е главният мотив на поведението.
От друга страна, у човека има и остатъци от инстинкт. Поради това понякога може да проявява лъжа, омраза, коварство или ревност. Тези слаби, инстинктоподобни емоции се явяват реакция на фрустрацията на базисните потребности от любов, сигурност и принадлежност. Те защитават организма, но отдалечават личността от истинската и природата, защото влизат в конфликт със споменатата тенденцията за самоактуализация. Поради това тя не е еднопосочна и може да включва в себе си както мотивация за личностен ръст, така и за поддържане на непълноценност. Само при определена емоционална среда надделява тази за личностен ръст.
Основни понятия
За да се разбере терапевтичната концепция на Роджърс трябва да се изяснят няколко понятия, които имат ключово значение.
Аз-концепция (Аз, Аз-структура, Аз-представа) е общото самовъзприемане на човек.
Това е сборът от характеристики, които човек счита че са му присъщи. Според виждането на Роджърс тя е възлово понятие, което освен представата за себе си включва и възприемането на отношенията с другите, както и ценностите свързани с тези възприятия. Отразявайки като цяло съзнателното възприемане, в нея могат да присъстват и безсъзнателни представи.
Аз- концепцията представлява не само виждането на човек какъв е, но също и това какъв трябва и какъв иска да е.
Това е идеалното Аз, характеристики, които човек би искал да притежава, но все още няма. Аз-концепцията се изменя с възрастта и развитието, поради което се разглежда по-скоро като процес, отколкото като завършена същност.
Аз-концепцията се изгражда през целия живот и е тясно свързана с процеса на социализация. За нейното формиране основна роля играе обкръжението и най-вече значимите за индивида субекти. Ефективната Аз-представа се създава при наличие на определени психологически условия от които най-важно е безусловното положително отношение на родителите.
Механизъм на разстройството
Ако детето не израства в подходяща емоционална атмосфера, при условия на безусловно приемане, то живее с постоянен страх да не загуби одобрението на значимите за него хора.
В съзнанието му опитът се разделя на “добър” и “лош” според това дали съответства, или не на
очакванията на другите. Страхът от загуба на одобрението е патологичен и блокира тенденциите за
самоактуализация. То започва да избягва и да отрича собствения си опит, развива чувство за вина и ретрофлексиран гняв. В Аз-концепцията му отсъства възможността за проява на гнева и казването на “не” и то се възприема така, както другите искат да го видят.
Отказът от себе си в угода на другите е несъответствие със своя естествен опит и стои в основата на патогенезата на неврозите. Това несъответствие се поддържа от два защитни механизма – отрицание и изопачаване (преиначаване).
Първият механизъм – отричане е недопускане в съзнанието на психотравмиращия опит, придобит най-често чрез субцесия (несъзнателно възприятие).
Вторият представлява изкривяване или интелектуална преработка на опита, която го прави съответствен и безопасен за Аз-концепцията. Несъгласуваният опит може да проникне в съзнанието неочаквано. Тогава настъпва нарушаване на изградената Аз-концепция, което се преживява болезнено от човека, поради невъзможността да се асимилира този опит. Ако преживяванията не съответстват на създадената Аз-концепция, това се възприема като заплаха от разрушаване и реакцията е тревога. Тази тревога сигнализира за опасност и задейства защитите. В резултат Аз-структурата остава невредима, но човек е уязвим. Това е психологическото обяснение на неврозите. Ако пък несъответствието е много голямо защитите могат да станат неефективни и Аза да се разруши.
Същност на терапията
Според унифицираната хуманистична представа “всички психологически трудности са следствие на блокирането на стремежа към самоактуализация”. Деструктивното поведение е свидетелство за това, че естественият стремеж към здрав ръст е бил потиснат от обкръжението.
Оттук следва и целта на психотерапията – премахване на препятствията пред самоактуализацията и създаване на условия за личностен ръст.
Основи на психотерапията – Минко Хаджийски