Основите на когнитивната психотерапия поставя А. Бек през 60-те години.
Изследвайки някои психопатологични състояния като депресии, фобии, тревожност, хипохондрия и суициди, той стигнал до извода, че причините за много от тях се намират в нарушените когнитивни процеси.
От друга страна, доказал възможността да се осъществяват корекции в тези процеси и разработил методика за влияние върху емоционалните и поведенчески проблеми.
Промяна в мисленето е основната теза на когнитивната психотерапевтична концепция.
Основни положения Когнитивни схеми.
Под когнитивни схеми или базисни убеждения се разбират относително устойчиви когнитивни модели, чрез които хората възприемат и преработват получаваната информация.
А. Бек ги определя като “когнитивни образувания, организиращи опита и поведението” Когнитивните схеми могат да бъдат адаптивни и неадаптивни.
Неадаптивните имат за основа атавистични остатъци от праисторическото минало на човека, както и някои наследствени невропсихически фактори. Тези особености могат да бъдат усилени или отслабени от опита. Освен с биологически и еволюционни моменти причините за неадаптивните когнитивни схеми се свързват с влиянията на средата в процеса на развитие.
Формирането на когнитивна уязвимост най-често се дължи на неправилно възпитание, травми, получени в детството, неефективно социално научаване и неадекватен опит.
Автоматични мисли.
Това са спонтанно възникващи мисли, които се предизвикват от определени стимули. Те отразяват съдържанието на по-дълбоките когнитивни схеми.
Протичат бързо и обикновено на границата на съзнателното. Често са израз на вътрешния монолог на човека и независимо, че могат и да не бъдат изказвани гласно, дават отражение на невербалното поведение.
Когато са свързани с неадаптивни когнитивни схеми автоматичните мисли предшестват негативни емоции. Макар по принцип да са скрити, могат сравнително точно да се диференцират със съответна методика.
Когнитивни грешки.
Неправилните убеждения в когнитивните схеми, водят до някои систематични грешки при обработката на информацията и пречат на правилното мислене.
А Бек определя следните видове грешки на мисленето:
– Произволно умозаключение – правене на изводи без наличие на доказателства.
– Избирателна абстракция – обръщане внимание на детайли при игнориране на по-съществена информация.
– Свръхобобщение – изваждане на правило или заключение от изолиран случай.
– Преувеличаване или омаловажаване – разглеждане на конкретен случай като по-важен или по-маловажен отколкото е в действителност.
– Персонализация – стремеж да се свързват събитията със себе си без доказателства за това.
– Дихотомическо мислене – черно-бяло “или-или” мислене, което е поляризирано.
– Тунелно мислене – избирателно, обикновено негативно мислене, под влияние на настроението.
– Пристрастно обяснение – обясняване на поведението с отрицателни мисли и чувства.
– Четене на мисли – илюзията, че знаем какво мислят другите за нас (обикновено негативно).
– Субективна аргументация – субективно оправдаване на силна емоция.
Механизъм на разстройството
Според А. Бек дисфункционалното поведение и негативните емоции се дължат на определени мисли.
Те пречат на човек да се справя с житейските обстоятелства, предизвикват вътрешна дисхармония и болезнено преживяване на дори незначителни факти и събития. Мислите от този порядък се актуализират в резултат на т. н. когнитивно преместване. Това е промяна в начина на обработка на информацията от нормалното ниво на по-ниско с помощта на първични схеми. Причините за това преместване са както в съществуващите предразположения, така и в стресови фактори.
Като резултат се засилва когнитивната уязвимост и склонността към автоматично мислене и грешки. Голяма част от хората, изпаднали в това състояние, предпочитат да се адаптират към него и да закрепят грешните модели на мислене и поведение.
Причина за това е неспособността им да проверяват реалността на своите интерпретации. Когнитивните грешки не само способстват за проява на неадаптивно поведение, но и за неговото запазване.
Пример за това е механизмът на поява и развитие на депресията, която според Бек се разглежда не само като настроение, а преди всичко като когнитивно състояние.
В резултат на неправилни когнитивни схеми и решки при депресията се актуализира когнитивна триада, съставлявана от:
– отрицателна представа за себе си,
– отрицателна представа за света,
– отрицателна представа за бъдещето.
Взети заедно тези три негативни мисли за живота, резултат на дезадаптивни конструкции обуславят негативни емоционалн последици, водят до безнадеждност и възникване на мотивационните, поведенчески и физиологически симптоми на депресия.
Терапия и техники
Целта на когнитивната терапия е пробуждане към действие на системата за проверка на реалността.
Това е свързано с коригиране на дефектите в обработката на информацията и отстраняване на предубежденията в мисленето. За целта клиентите се научават да контролират отрицателните
автоматични мисли, да осъзнават връзката между мислене, емоции и поведение, да заменят когнициите, основани на предубеждения с реалистични интерпретации на нещата от живота и да идентифицират и променят предубежденията, които способстват за неправилно възприемане на реалността.
Определяне на проблема
Когнитивно-терапевтичната процедура започва с интервю, на което се установява работното отношение, обяснява се същността на когнитивното въздействие и се събира информация за минали значими факти. В първите занятия се правят и тестове, като например тест за тревожност, въпросник за депресия, скала за дисфункционални нагласи. Определя се проблема на клиента чрез функционален и когнитивен анализ. Целта на функционалния анализ е да ориентира по отношение на самия проблем – възникване, прояви, ситуации, разчленяване, последици. Когнитивният анализ трябва да помогне за идентифициране на мислите и чувствата на клиента, връзката между тях, появата на автоматични мисли и тяхното тематично съдържание. В първите занятия се правят списъци на проблемите и се определят приоритетните. Терапевтът се ориентира към използване на определени методи и ги обяснява на клиента.
Прави се когнитивен профил на разстройството. Същият представлява специфичен набор от когнитивни особености в т.ч. представи за себе си, за другите, стратегии за действие.
Използвани техники
Основни техники в когнитивната терапия са:
– оспорване на основните разбирания.
– сократовско разпитване е техника при която терапевтът стимулира клиента да разисква с него, за да може сам да усети резултата от логическия поглед върху собствените си произволни изводи и изкривени познания.
– разграничаване на автоматичните мисли е похват, при който терапевтът помага на пациента да се научи да прекъсва отрицателните и автоматични чувства, които първоначално изглеждат неделими от причиняващото ги събитие.
– проверка на реалността е каране на клиента да търси доказателство за изводи, основани на автоматичните мисли. За целта се подлага на кръстосан разпит, за да се провери дали ще издържи логическа проверка. Например тук се поставя под въпрос логиката на автоматичното мислене.
– преимущества и загуби е техника, която се състои в изброяването преимущества и загуби, отнасящи се до някое трудно решение или начин на поведение.
Прилагат се и поведенчески техники като:
– планиране на дейността – съставяне на разписания и графици.
– оценка на задоволство – в скала до десет всеки ден се регистрира задоволство, което е изпитано от свършването на нещо.
– провеждане на поведенчески експерименти – в изкуствена или реална ситуация на клиента се нарeжда да извърши дейности, от които се е боял.
– възприемане на роли – клиентите играят роли, които по принцип са им били непривични и
неприятни.
– репетиция на поведението – клиентите трябва да повтарят реакции в определени ситуации, за да усвоят правилните, извън контекста на мисленето.
– отвличане на вниманието – извършване на действия, които отвличат клиентите от отрицателните емоции и мисли.
Основи на психотерапията – Минко Хаджийски