Съпротивите в психотерапията се проявяват в много различни, и дори парадоксални форми. Това затруднява тяхното разпознаване и създава предпоставки за грешки в диагностиката и интерпретациите, както и опасности за отношението.
Съществува зависимост между причините, предизвикали съпротивата, и начините на нейната изява. Различните автори описват следните форми на съпротива.
– Намаляване времето на психотерапията.
Практиката показва, че следствие на съпротивата много клиенти закъсняват за сеансите или искат да си тръгнат по-рано под предлог. Някои пропускат срещи и прекратяват по-рано от договореното терапията. При оценката на подобни поведения трябва да се има предвид, че понякога клиентите имат уважителни причини и тогава същите не бива да се приемат като съпротива.
– Нарушаване на комуникацията е друга проява на съпротива.
Обикновено се изразява чрез мълчание, даване на едностранчиви отговори, но и обратно, чрез много говорене, което е несъдържателно. Задаването на риторически или безсмислени в контекста на разговора въпроси също се приема за форма на съпротива. Тук най-трудно се оценява мълчанието, което може да бъде резултат на преживяване, или просто характерова необщителност.
– В съдържателен план съпротивата може да доведе до стесняване на кръга на темите, упоритото
избягване на теми или фиксация върху даден проблем.
Това се свързва с несъзнавано желание за избягване осъзнаването на неща свързани с тревога или влизане в конфликт с моралните представи на клиента.
– Друга форма на съпротива е т.нар. “бягство в здравето” .
При нея клиентът внезапно се подобрява, демонстрира психическо благополучие и оптимизъм. Обикновено отрича проблеми или се стреми да ги смекчи и представи като маловажни. Подобно защитно поведение показват и някои соматично болни, които пред “угрозата” от медицинска интервенция започват да отричат симптомите и дори не ги усещат.
– Някои съпротиви могат да се проявят чрез отреагиране.
Същото представлява поведение, което е неадекватно на правилата, и контрастира с установеното отношение. Спонтанния “acting out” може да се изразява в плач, смях, неуместно шегуване, агресия и дори хистериозен припадък. За правилната преценка трябва да се види дали не е реакция на реални обстоятелства или по-сериозно конверсионно разстройство.
– Още З. Фройд е казвал, че “съпротивата е хитра”, защото изнамира най-разнообразни начини хем да се реализира, хем да остане прикрита като такава.
Типичен пример е манипулативното поведение. В стремежа да избегнат директен сблъсък с проблемите някои клиенти проявяват скептичност, други повишен оптимизъм, демонстративна загриженост за процеса. Манипулативни по своята същност са опитите за съблазняване, изказване на възхищение от терапевта или метода, както и смесване на ролевите отношения.
Като форма на съпротива в литературата се споменава изолацията на психотерапията от реалния живот.
Състои се в разделяне на опита от кабинета и този от живота извън него, където клиентът им адруги роли и отношения. Най-често това се проявява в установяване на двойствено отношение към терапевта, едно неформално житейско и друго формално психотерапевтично, които не са свързани помежду си. По този начин се препятства проникването през границата между реалността и психотерапията.
Основи на психотерапията – Митко Хаджийски