Как е възможно разгадаването на вътрешния свят

Как е възможно разгадаването на вътрешния свят


Психологията може условно да се раздели на две части: теории и изследователски практики. Общото за всички тях е, че се отнасят до преживявания, поведения и тяхното обуславяне. Теориите са призвани да дадат адекватно описание и обяснение на реалностите на психиката и поведението във вид на психологическо метапознание.

Практиките, от своя страна, са предназначени да проучват психо-поведенческите феномени в текущото им състояние, да ги променят и дори да формират у субектите по определени критерии нови феномени на преживявания и поведение. Теориите съответстват на декларативното знание в дългосрочната памет, а практиките – на процедурното знание. Ако аналогията е вярна, то за двете части – теория и практика – следва да важат особеностите на двата вида знание.
Понякога се казва, че научното познание, включително и психологическото, изпълнява следните функции: описание, обяснение, предсказание и активно формиране. Психологическите теории реализират повече първите две функции, а практиките предимно третата и четвъртата функции.

В психологията разделението между теория и практика е твърде условно и все пак е оправдано. Докато теорията е откривателство, практиката е изобретяване. В практиката се изисква “разглобяване” и “сглобяване” на идеи, вещи, процедури и взаимното им нагаждане по определени критерии, докато се превърнат в работещи цялости”.

Психологическите практики са техники на справяне с проблеми. Обикновено първо се осъзнава проблем, а след това се търси техника (методика) за неговото решаване.


Джейн Льовингър разказва следното: През 80-те години на ХХ век тя водила курс по използване на нейния Тест за довършване на изречения (за стадии на его развитие) със студенти-бакалаври. Всеки от тях подготвил изследователски доклад.
Студентите си помагали и участвали като изследвани лица на разменни начала.

Темите били: връзка на теста за довършване на изречения с 5-факторния личностов въпросник на Коста и МакКрай, корелиране на въпросник за личност А и Б със същия 5-факторен въпросник, полови различия в изпълнението на теста за довършване на изречения, установяване на стадий на его-развитие на самоубийци чрез анализ на предсмъртни записки и пр. Накрая била проведена заключителна сесия, на която студентите представили докладите си. Студентите “се потопили в избран подход към личността все едно това било цялото поле”, по думите на Льовингър. На никого не му хрумнало да попита каква е цялостната връзка на темите. Всеки от подходите към личността приличал на “добре култивирана изследователска градина” и човек се чувствал като Алиса в страната на чудесата, когато тя отваряла много врати и все виждала различна градина, грижливо подредена и обработена. Льовингър коментира, че в нейния студентски клас изследваните лица били едни и същи с известни изключения.

Обобщаваща рефлексия върху емпиричните резултати била наложителна, защото изследваната извадка съвпадала. В крайна сметка изследването има за цел да разбере реални индивиди, а не да пробва абстрактни възможности на методи.
Льовингър разказва случката като притча за изследователската работа изобщо. В процеса на изследване често се абсолютизират методите и процедурите, и се пренебрегва индивидуалността на лицата, които изследваме
и културно-историческата специфика на находките.


Доц. Борис Минчев