Макар и не без горчиво съжаление, ни се наложи да се простим с илюзиите, че щастливата любов започва с влюбването.
Съществува по-коварен и сложен противник. Той прикрива с красиви маски лицето си, обезобразено от най-жестоката и необуздана страст, погубила за цялата история на човечеството милиони души. Някой вече е изпитал на гърба си разлагащото влияние на ревността и е пречупил нечий живот, който е бил жертва на нейните интриги. И все пак, преобладаващата част от мъжете и жените и досега смятат, че тази страст е „единственото вярно доказателство за истинска любов и преданост“. Дали е така?
Всичко започнало, когато на белия свят живели двама братя. Те не познавали никого, освен своя Бог, и работели като роби, за да спечелят любовта на Създателя. И двамата били достойни за високото внимание, но съдбата се разпоредила по друг начин. Ни нея й изнасяло да направи врагове близките хора и да обрече единия от тях на вечно скитане. Мисля, че вече се досетихте за кого става дума. Печално известната легенда за Кайн и Авел е положила началото на престъплението, което според статистиката е едва ли не ний-разпространеното -убийство от ревност.
За да си спомним основните моменти от тази старозаветна трагедия, нека се поставим на мястото на двамата герои. И така, ние сме деца на един Бог, когото смятаме за свой баща и всеки от нас има правото да разчита на неговата милост и благосклонност. Прилежно се подчиняваме на заповедите му, не обиждаме никого, безпрекословно изпълняваме указанията му, водим праведен и здравословен живот, разхождаме се на чист въздух, занимаваме се с трудова терапия. В общи линии, не му даваме причини за недоволство. И изведнъж, без всякакви обяснения, бащата заявява: „Ще обичам само единия от вас!“
Добре е, ако сте избраният щастливец! Но не се радвайте преждевременно, защото не ви остава да живеете дълго. Змията на ревността е пропълзяла в сърцето на обидения брат и очите му са се наляли с кръв. По-нататък пред вас е класическият пример за семейна разправия. „Аз с какво съм по-лош от теб?“ и – прас, с камъка по главата. А на сутринта бащата ще се поинтересува: „Кайн, момчето ми, а къде е любовта на животи ми – Авел?“ „Не съм му пазач, нищо не знам…“ – ще рече Кийн и ще отсече.
Защо разравям сега това старо минало? Само по една причини. За ди разбера как и кога в човека е заработили програмата от емоции, които днес са така добре известни ни всеки от нас – завистта, ревността, ненавистта, лъжата и страхът от наказание. Никой на света не е подминат от участта на Кайн или Авел в една или друга степен. Всички наши постъпки обикновено се извършват под влияние на тези опасни чувства, защото в дълбините на човешкото подсъзнание лежи матрицата на определен тип поведение. Първоначално човечеството е имало два пътя на развитие, но след смъртта на Авел останал един и всички следващи поколения водят родословието си от Кайн, от убиеца Кайн.
Разбирам възмущението ви, дори в известна степен го споделям. Но да се обърнем към фактите. Не към войните и революциите, когато разрушенията и убийствата са оправдани от общите закони за смяна на формациите, а към историята на живота на отделно взетия човек. Попитайте се колко пъти на ден завиждате, колко пъти се обиждате, колко ревнувате, колко лъжете? След това умножете това по броя на вашите години и ще ви стане ясно по какъв път се развивате лично вие. Само с убеждаване на ума, че е лошо да се вършат престъпления, няма да можете да спрете процеса, който първо се ражда в емоциите, а после преминава в реални действия.
Кое е по-страшно от всякакъв хероин? Ревността. Хероинът убива бързо, а ревността бавно. Нейните начини за духовно и физическо унищожение на човека са толкова извратени, че повечето хора умират, без да са разбрали кой е истинският „убиец“, без да постигнат истинска Любов, защото са опитали само сурогата. Както веднъж със смокиново листо е прикрит въпросът за сексуалната природа на човека, така ревността е подменена от чувство, което се нарича любов.
Ще разкажа една притча. Събужда се веднъж Адам от странен допир и вижда, че Ева му брои ребрата…
От какво се страхува всяка Ева? Само от едно нещо – да не би изведнъж мъжът да сътвори от друго ребро друга жена и така да разруши многовековната формула на щастието – „Ти си моят крал, а аз съм твоята кралица“. И за да не стане това, всяка сутрин милиони жени, образно казано, броят ребрата на мъжете си с надеждата да хванат половинката си в изневяра.
Ако този страх не беше заложен у нас генетично, откъде щеше да дойде маниакалният стремеж на хората навсякъде да търсят поводи за подозрение? Когато ви обземе подозрителност, рязко се изострят осезанието, обонянието, зрението и интуицията ви. Виждате чужд косъм върху сакото на мъжа си и в главата ви мигновено изниква образът на дългокрака красавица. Не ви трябва никакъв компютър, за да съставите фоторобот на „младата престъпница“. Доловили сте у дома си аромат на непознат парфюм и имате още една улика. И от този момент каквото и да правите, както и да се успокоявате, „непотъващият „Титаник“ на семейното щастие отива към дъното.