Авторитетът на една изследователска област или наука се прави от живи хора.
Физиката е велика наука, защото в нея са работили блестящи личности като Архимед, Паскал, Нютон, Планк, Айнщайн. На всеки обикновен физик магически се отстъпва мъничко от рационалното излъчване на тези и други велики хора до доказване на противното, разбира се.
Голямата психология, която се изучава като академична специалност и професия в стотици университети по света, има своите колоси.
За психолога е много наложително да бъде грамотен относно големите идеи в неговата приложна област и в широкото поле на психологията като цяло (общата психология). Това ще го предпази от люшкане по модата и по различни престижни концепции, както и от заблудите на здравия смисъл, които се прикриват под булото на очевидности.
Психологът следва да вярва в откритостта на психиката за промяна към по-добро. Иначе психологията като професия и практика не биха имали смисъл.
Очевидно освен теорията и стилът на мислене, създадени от “бащите”, “класиците”, които са символи на голямата психология, съществува и т. нар. добра психологическа практика в университети, болници, училища, бизнес лаборатории, рекламни агенции, частни кабинети и пр. Добрата практика е колективно дело на психолози-професионалисти.
Доколкото проблемността и хипотезите са сърцевина на психологическата практика, всеки истински психолог е задължително изследовател. Ако не е такъв, той бива маг, шарлатан, дилетант, или просто чиновник.
Не бива да се мисли психологическата практика като твърде близка до тази на учените от естествените науки. Има няколко съществени разлики:
В психологическата практика се генерират гледни точки и варианти на преживявания с техния възможен смисъл. В резултат на проучвания психологът, екип от специалисти или потребителят на психологически услуги (клиентът) следва да направят важни избори и да вземат конкретно решение. Следва да се помни, че всички решения биха могли да бъдат и по-добри.
В психологическата сфера, както отбелязва Роло Мей, няма идеално решение, такова има само в математиката.
Казват, че всяка професия наподобява религия, защото се отнася към своето поле на приложение като към нещо свещено.
Това напълно важи за истинския психолог – той не решава лични проблеми, не “избива комплекси” чрез психологията, а й служи всеотдайно с професионални дела, с целия си живот.
Психологът извлича и заедно с това конструира “нематериални предмети на преживяването” (Bereiter, 1997), т. е. “теоретични” преживявания. Той си служис тях като ги откъсва, “отвързва” от контекста на уникалните преживявания и ака получава свобода на репрезентация на света на преживяванията.
В този свят, реконструиран като теория, психологът добива умения за най-разнообразни приложения на придобитите знания в практически контексти.
Психологът изпълнява определени социално-професионални роли. В тази връзка към него се отправят нормативни очаквания и той е длъжен да осъществи адекватно поведение, за да оправдае или промени очакванията на широката публика и на професионалната общност по необходим начин.
Доц. Борис Минчев